Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

Тарлинг не знаеше. Същия ден смяташе да прочете досието на Сам, но нещо бе отклонило вниманието му.

— Е, няма да отиде далеч — рече той. — Предполагам, ще разпратите описанието на колата. Може би по-лесно ще го хванат. С автомобил ще се скрие по-трудно и ако си въобразява, че колата ще му помогне да избяга, много бърка.

Тази вечер Тарлинг се връщаше в Хартфорд и го беше съобщил на Лин Чу. Напусна полицейския участък на Канън Роу и отиде в Скотланд Ярд, където имаше уговорка да се срещнат с Уайтсайд. Той правеше отдедно разследване и събираше доказателствения материал за престъплението в Хартфорд.

Когато Тарлинг отиде там, Уайтсайд го нямаше и дежурният сержант в стаичката до главния вход побърза да го пресрещне.

— Това се получи за вас преди два часа, сър — съобщи му той. — Смятахме, че сте в Хартфорд.

„Това“ се оказа писмо, адресирано с молив. Милбърг не се бе помъчил да преправя почерка си. Тарлинг скъса плика и прочете написаното.

„Драги господин Тарлинг — започваше то, — току-що с най-дълбока скръб и отчаяние прочетох във вестник «Ивнинг Прес», че милата ми и обична съпруга Катрин Райдър е била подло убита. Тръпки ме побиват, като си помисля, че само преди няколко часа разговарях със Сам Стей, който според мен е нейният убиец, и без да искам, му дадох сведения къде би могъл да намери госпожица Райдър! Моля ви, не губете време, спасете я от този ожесточен безумец, който сякаш е обхванат от една-единствена мисъл — да отмъсти за смъртта на покойния господин Торнтън Лайн. Когато получите това писмо, ще се намирам там, където няма да ме настигне човешката разплата, защото реших да сложа край на един живот, който ми донесе толкова скръб и разочарования.

Тарлинг знаеше добре, че Милбърг не би посегнал на себе си, а информацията, че Сам Стей е убил госпожа Райдър, не добавяше нищо ново. Но от съобщението, че отмъстителният психопат знае къде се намира Одет Райдър, плувна целият в пот.

— Къде е господин Уайтсайд? — попита той.

— Отиде в ресторант „Камбур“ на среща с някакъв човек, сър — отговори сержантът.

Човекът се оказа един от помощниците на Милбърг в универсалния магазин „Лайн“. Налагаше се Тарлинг да се види веднага с инспектора, тъй като той отговаряше за формалностите в разследването и трябваше да поиска съгласието му, преди да постави детективи, които да наблюдават клиниката на Кавендиш Плейс.

Хвана такси и отиде в „Камбур“, който се намираше в Сохо, и за щастие срещна Уайтсайд тъкмо когато той излизаше.

— Не научих много нещо от това приятелче — започна Уайтсайд, но Тарлинг му подаде писмото.

Човекът от Скотланд Ярд го прочете без коментар и му го върна.

— Разбира се, че не се е самоубил. Това е последното, за което хора от рода на Милбърг биха помислили сериозно. Той е хладнокръвен негодник. Представете си го как сяда и пише спокойно за убиеца на съпругата си!

— Какво смятате по другия въпрос — заплахата срещу Одет?

Уайтсайд кимна.

— Това вече е по-сериозно — потвърди той. — Във всеки случай не можем да поемаме рискове. Чули ли сте нещо за Стей?

Тарлинг разказа историята с откраднатото такси.

— Ще го пипнем — заяви уверено Уайтсайд. — Няма си другарчета, а при кражбите на автомобили без другарчета никой не може да се измъкне.

Той се качи в таксито на Тарлинг и след няколко минути двамата бяха в клиниката.

Посрещна ги старшата сестра, уравновесена дама с майчински вид.

— Съжалявам, че ви безпокоя по никое време — каза Тарлинг, доловил нейното неодобрение. — Но тази вечер получихме информация, заради която се налага да сложим охрана на госпожица Райдър.

— Охрана ли? — възкликна изненадана старшата сестра. — Нещо не ви разбирам, господин Тарлинг. Знаете, че тя не е в състояние да излиза. Смятах, че съм ви дала ясно да го разберете, когато бяхте тук сутринта.

— Да излиза ли? — озадачи се Тарлинг. — Какво искате да кажете? Тя да не е тръгнала да излиза?

Сега беше ред на старшата сестра да се изненада.

— Но нали изпратихте да я вземат преди половин час — съобщи тя.

— Изпратил съм да я вземат ли? — Тарлинг пребледня. — Кажете, моля ви, какво е станало?

— Преди около половин час или малко повече — поясни старшата сестра — дойде един шофьор на такси и ми каза, че е изпратен от полицията да откара незабавно госпожица Райдър — търсели я във връзка с убийството на майка й.

Тарлинг не успя да се овладее.

— Не сте ли изпращали да я вземат? — попита разтревожена сестрата.