Том Грейс - Квантова мрежа

— Като се изключат охлузванията по китките и глезените, добре съм.

— А приятелката ти?

— Парамедикът каза, че ще се оправи — само повърхностна рана на главата.

— Юхуу! — обади се Едуардс, — намерихме и петия.

— Юхуу! — възкликна Гейтс.

— Хепбърн, докладвай ситуацията на „Небе“ — нареди Едуардс.

На мостика на „Шарън Ес“ Доусън прие новините със смесица от гордост и облекчение.

— Браво Зулу, „Ангел“. „Небе“ край — отговори той, като изслуша доклада.

— Какви са вестите, адмирале? — нетърпеливо попита Мартин.

— Като цяло са добри. Келси е добре, Ели е пострадала съвсем леко. Парамедикът я превързва в момента, но ще докараме доктор да я прегледа колкото се може по-скоро. Бойците са избили всички похитители и не са понесли никакви поражения.

— Искате ли да се приближим към брега? — попита Харсен Смит.

— Ще бъде чудесно, сър — отговори Доусън.

После адмиралът вдигна сателитния телефон и набра директната линия на Грин в Мичиганския консорциум. Грин вдигна още преди да е отзвучало първото позвъняване.

— Грин, Доусън е. Освободихме заложниците. Предай новината.

— С най-голямо удоволствие, адмирале.

— Мосли, освободили са заложниците! — изкрещя Грин, докато затваряше слушалката. — Келси и Ели са добре.

— Чудесно! Ще се обадя на руснаците — каза Мосли. — Уведоми Нолън.

— Вече му пиша.

31 юли

Москва, Русия

Купър търпеливо седеше в кабинета на Орлов. След като сделката беше сключена и Килкъни беше отишъл да инструктира Авакум как да използва програмата за декодиране, нямаше какво толкова да прави, освен да чака.

През изминалите двадесет минути след излизането на Килкъни Лесков остана на поста си до вратата, като само от време на време сваляше поглед от Купър, разсеян от докладите, които получаваше от охранителните екипи из сградата. Всеки път, когато пристигаше доклад, Лесков покриваше с длан слушалката си и леко повдигаше глава — навик от бойните дни.

Телефонът на бюрото на Орлов позвъни и той го вдигна. Купър наблюдаваше внимателно, като се надяваше да долови какво му казват. Веждите на руснака се извиха, сякаш някакво външно напрежение се опитваше да задържи мислите в главата му. Каквито и да бяха новините, физиономията на Орлов подсказваше, че са неочаквани.

Той наклони глава и като придържаше слушалката с рамо, се обърна към компютъра на бюрото. Затрака по клавиатурата достатъчно силно, че Купър да чуе.

— Оксана! — извика, без да отмества поглед от екрана.

Зошченко се изправи и бързо се приближи до него. Орлов натисна още няколко клавиша, растящият му гняв ставаше все по-видим.

Погледна към Зошченко озадачено. Тя поклати глава в отговор и не предложи никакъв коментар по повод това, което гледаха на екрана.

— Не ме интересува как го правиш, просто го спри! — извика Орлов в телефонната слушалка, преди да я затръшне ядно. — Дмитрий, отрязани сме от компютърните си мрежи. Накарай пазача на Авакум да разбере какво прави Килкъни. Веднага!

— Да — отговори Лесков и веднага даде заповед в микрофона си, който се извиваше от слушалката в ухото му до ръба на устните.

— Какво е това? — попита Авакум, когато малка червена светлина се появи в долния десен ъгъл на екрана на лаптопа на Килкъни.

— Съобщение.

Килкъни щракна върху примигващата светлинка и в центъра на екрана се появи малък прозорец. Два реда текст се издигнаха от долната част на екрана.

„Добри новини: и двамата заложници са спасени!

Лоши новини: някой е забелязал проникването ни. Бъди нащрек!“

Килкъни се усмихна с облекчение.

— Какво означава това? — попита Авакум нетърпеливо.

Килкъни я погледна и видя страха, изписан на лицето й. Пресегна се и хвана ръката й.

— Съобщението означава, че двама добри хора сега са в безопасност, а копоите на Орлов са забелязали, че нещо изключително нередно се случва с компютрите им.

Той се обърна към лаптопа си и затвори прозореца. В същия миг едрият пазач на Авакум отвори вратата към кабинета й и изкрещя нещо на руски.

— Какво казва? — попита Килкъни, без да изпуска руснака от поглед.

— Иска да знае какво, по дяволите, правиш. — Авакум преведе буквално.

— Кажи му, че декодирам информация за шефа му.

Докато жената превеждаше отговора, Килкъни махна с ръка към екрана, за да подчертае, че мъжът трябва да гледа там. Едрият пазач се приближи към бюрото, за да погледне по-добре. Половината от екрана показваше матрица с криптираните символи на Волф, а на другата постепенно нарастваше ивица от математически формули и немски текст.