Том Грейс - Квантова мрежа

— Виждам го на десет часа — съобщи Горски. Дългото дуло на специално направената му петдесеткалиброва пушка определяше дванадесетия час спрямо позицията им на хълмчето.

— Да, повика заместник, после тръгна към онези дървета. Ще го държа под око, просто исках да знаеш, че всичко е под контрол.

— Благодаря ти — каза Горски на партньора си.

Той се прицели към прозорчето на стаята, в която държаха двете заложнички. Провери настройките на мерника си и се увери, че разстоянието и посоката на вятъра са в негова полза.

Слушалката в ухото му припука.

— „Ангел“ до „Бог“, тръгваме.

— Чувам те, „Ангел“ — отговори Горски.

Снайперистът издърпа назад спусъка, докато той не изщрака на място. Тази стъпка спестяваше по-голямата част от енергията, необходима за стрелба с оръжието, и премахваше и най-слабия откат, предизвикан от внезапното дърпане на спусъка. От това разстояние и най-малкото потрепване на пушката на Горски лесно можеше да произведе изстрел далече от целта. Ако се стигнеше до стрелба, смъртта вече висеше съвсем леко върху натегнатия спусък.

Като правеше знаци с ръце, Едуардс поведе „Ангел“ в действие. Отрядът се разпадна на две огневи подразделения — първото, съставено от Едуардс, Родригес, Хепбърн и Гилгалън, а второто — от Гейтс, Детмър и Дарвас.

Докато бойната единица на Едуардс се изкачваше по глинестите възвишения и се насочваше към хижата, Гейтс се отправи към „Танго“, който патрулираше в близост до позицията на неговото звено. Два изстрела излетяха в бърза последователност от стария, поръчан от правителството през 1911 година колт четиридесет и пети калибър; двете метални кълба пробиха дупка с размера на половиндоларова монета в челото на мъжа. Главата му отскочи назад от силата на удара, а тялото я последва в полета й към земята.

Откос от полуавтоматично оръжие разби стъклата на прозореца на една от задните стаи на хижата. Детмър отговори със залп от петдесеткалибровия си автомат, който разби на парчета дограмата и част от окачените щори.

Като се възползва от прикритието, осигурено от неговата стрелба, отрядът на Едуардс стигна до задната врата на хижата. Родригес я изрита с такава сила, че бравата се изтръгна от дървената рамка.

Едуардс хвърли звукова и заслепяваща граната през вратата на хижата. Тюлените прикриха очите си, когато бомбата избухна с комбинация от ослепителен блясък и зашеметяваща ударна вълна, която повали повечето хора в безсъзнание. Тюлените хлътнаха през изпълнената с дим врата, всеки съсредоточил вниманието си и насочил дулото към различна част от пространството пред тях. Всеки беше отговорен за ставащото в неговата зона на смъртта.

Голямата стая беше чиста. Едуардс махна на Гилгалън и Хепбърн да проверят стаите от едната страна, докато той и Родригес прочистваха помещенията от другата.

Йосиф тъкмо закопчаваше ципа на панталона си, след като се беше облекчил, когато чу как Миша стреля от спалнята в дъното, а задната врата се отвори с трясък.

— Мамка му! — изруга той, като осъзна, че ги нападат.

Мигновено извади деветмилиметровия си пистолет от кобура на рамото и започна да брои бавно, като изчакваше неизбежната експлозия на зашеметяващата граната — устройство, което често беше използвал в миналото, за да обездвижи хората, които беше изпратен да плени, вместо да убива. Три безкрайни секунди минаха, после дървената хижа беше разтърсена от звуковата вълна на гранатата.

Шумът все още се отразяваше от измазаните стени, когато Йосиф изскочи от тоалетната през малкия коридор към далечната спалня, където държаха заложниците. И двете жени бяха все още вързани за столовете си, уплашени, но видимо незасегнати от оглушителния взрив. Йосиф се огледа из стаята за въоръжени нападатели. Беше чисто. После без колебание вдигна пистолета и се прицели в Ели.

Горски видя вратата да се отваря със замах и мургав чернокос „Танго“ да влиза в стаята, където държаха „Ореолите“. С вдигнат на нивото на гърдите си пистолет мъжът прегледа помещението от ляво надясно. След това насочи оръжието към „Ореолите“. Горски нежно натисна спусъка. С приятно изщракване петдесеткалибровият куршум изскочи от дулото, изстрелян от разширяващия се свръхнагрят газ.

По-голямата част от това, което до този момент беше глава на Йосиф, се разлетя към дългата стена във вид на хиляди пръски мозък и кръв. Пистолетът, който беше насочил право към лицето на Ели от упор, се изви нагоре. Куршумът, който трябваше да отнеме живота на Ели, леко одраска горната част на главата й и издълба плитка резка в тънкия слой кожа върху черепа й. Възрастната жена падна назад, когато пистолетът на Йосиф изгърмя; столът, за който беше завързана, се прекатури до двойното легло.