Том Грейс - Квантова мрежа

Когато пазачът се приведе напред, за да огледа лаптопа, Килкъни се пресегна с двете ръце, сграбчи два големи кичура от мазната коса на мъжа и дръпна надолу. После скочи от стола си, изтегли десния си крак назад и заби коляно в лицето на мъжа. След хиза гери ритника на Килкъни микрофонът на пазача разкъса ъгълчето на устата му и се заби в бузата, преди да се откъсне от слушалката. Кръвта потече силно от разбития нос и устатата на мъжа.

Пазачът простена, напълно объркан, докато Килкъни наклони леко главата му, а после бързо я изви, сякаш я развиваше от гнездото й. Прешлените, които образуваха малката вдлъбнатина във врата на пазача, се сплескаха, въртеливото движение беше твърде бързо, за да могат мускулите на врата да му се противопоставят.

— Ти го уби! — ахна Авакум в шок.

— Нямам голям избор. Орлов ни иска мъртви.

Килкъни остави пазача на пода, после огледа пораженията върху крака си. Два от зъбите на мъжа се бяха впили през панталоните в плътта над коляното. Авакум примигна, когато той издърпа двете парчета и ги захвърли в кошчето.

— Не се бой, ще се оправя — рече й Килкъни, докато оглеждаше двете ранички. — Дано само пълнителят му да е пълен.

После сграбчи тялото на пазача под мишниците, изнесе го от кабинета и го просна в центъра на празната лаборатория.

— Защо оставяш тялото там? Нали другите ще видят какво си направил?

— Надявам се. Този човек е моето плашило. Ако другарите му го видят да лежи там бездиханен, може би ще си помислят малко преди да се опитат да влязат тук.

Килкъни свали кобура от рамото на пазача, препаса го на себе си и набързо провери оръжията. После обискира мъртвеца и откри още два пълнителя.

— Да се върнем в кабинета ти — каза накрая, докато прибираше допълнителните муниции.

Килкъни изключи лаптопа и разкачи кабелите.

— Може ли да те попитам нещо? — каза й, докато затваряше лаптопа и го прибираше в куфарчето си.

— Разбира се.

— Защо ми изпрати онази част от изследването на Сандстром?

— Аз съм учен, не крадец. Исках да науча истината.

— Понякога истината не е приятна — каза Килкъни, като се обърна да я погледне. — И много скоро ще стане направо грозна. Стой близо до мен и може би ще имаме някакъв шанс да се измъкнем живи оттук.

31 юли

Москва, Русия

Матиран сив хеликоптер „Мил Ми-38“ се носеше от запад към покрайнините на Москва. Премина над ВДНХ, както беше известен изложбеният център за цяла Русия, и пресече Проспекта на мира. Пилотът промени звука на шестте роторни перки, настрои тягата на двата ТВД-300 турбинни двигателя и закрепи хеликоптера да се рее над плоския покрив на ВИО „Финпром“. Баластният агрегат се разлетя във всички посоки, разпръскван от движението на хеликоптера надолу, и се посипа по земята.

Кралското синьо на флага, който толкова гордо носеше златния двуглав орел на Орлов, се замята бясно под могъщата струя на ротора; тъканта около придържащата част на знамето бързо се откъсна и разкъсаната емблема падна на улицата.

Щом хеликоптерът кацна на сградата, вратите от двете страни се отвориха и въоръжени мъже в черни нинджа костюми се изсипаха на покрива. Синьо-бели коли на московската полиция се появиха внезапно и отцепиха Проспекта на мира и всички малки улички около сградата на Орлов. Два големи черни камиона, по един от двата края на дългата сграда, разтовариха още два отряда от щурмовия отряд „Алфа“. Три координирани, добре въоръжени екипа от по петнадесет души се изсипаха в зданието и разбиха охраната на Орлов.

Кабинетът на Орлов се разтресе с дълбок тътнещ звук като от продължителна експлозия или канонада.

— Виктор! — изписка Зошченко, обхваната от паника.

— Дмитрий — надвика шума Орлов, — какво става?

— Правителствени части нападат сградата, Виктор Иванович — отговори Лесков, докато следеше докладите, които заливаха слушалката му. — Хората ми заемат отбранителни позиции. Трябва да се евакуирате.

От всички присъстващи в кабинета само Купър изглеждаше незасегнат от настъпващия хаос. Застаряващият шпионин се облегна на дивана и скръсти ръце над корема си.

— Бих се предал на ваше място — посъветва домакина си той. — Това е най-добрият ви шанс да останете жив.

Орлов се обърна и видя, че Купър стои спокойно като Буда. Спорадични изблици на стрелба се чуваха из сградата.

— Ти си виновен за това! — извика руснакът.

— Не мога да поема изцяло вината. Имате много влиятелни врагове.