Том Грейс - Квантова мрежа

Почти обезглавеното тяло на Йосиф се свлече настрани, сякаш запратено към вратата от нечия невидима ръка.

— Ели! — изкрещя Келси, докато възрастната жена падаше с наклонения стол. От раната й се стичаше кръв и обливаше сиво-бялата й коса с яркочервени отблясъци.

Родригес видя неясно движение в коридора; някой беше притичал от стая от едната страна към срещуположната, където се намираха заложниците. Той вдигна ръка, за да извести Едуардс, че е видял поне един „Танго“. С осигурено от Родригес прикритие Едуардс се спусна по коридора и зае позиция, за да прикрива на свой ред тюлена, който го прескочи и се устреми към вратата на спалнята.

Чу се гръмотевичен пукот в стаята, после кървави пръски излетяха през отворената врата.

— „Бог“, ти ли беше това? — попита Едуардс в микрофона си.

— Тъй вярно, „Ангел“. „Тангото“ при „Ореолите“ е обезвреден — отговори Горски, докато вкарваше нов патрон в цевта.

„Танго“, който беше поел патрулирането на периметъра от другаря си, сега тичаше към хижата. Горски насочи мерника към тила на мъжа и стреля. За миг картината от окуляра се замъгли, когато облак нагорещен газ от дулото премина пред погледа на стрелеца. В далечината тичащият „Танго“ се строполи мъртъв на земята.

— „Танго“ пред хижата е обезвреден — отбеляза Горски с хладната отчужденост на хирург, изрязващ тумор.

Родригес и Едуардс спряха на вратата на спалнята и за миг огледаха стаята. Лейтенантът отстъпи встрани, опря гръб в стената и тръгна към ъгъла на стаята, откъдето по-добре можеше да види скритата част на леглото.

— Чисто — извика след секунда.

Родригес прибра оръжието си, прескочи мъртвия „Танго“ и се приближи до Ели. Опря два пръста отстрани на врата й.

— Жива е.

— Един „Танго“ е обезвреден. Един от „Ореолите“ е ранен — обяви Едуардс.

— Един „Танго“ е обезвреден тук долу. Всичко е чисто — обади се Хепбърн. — Парамедикът е на път.

Родригес махаше въжетата на Ели, когато Гилгалън влезе в стаята. Двамата мъже внимателно повдигнаха възрастната жена от стола и положиха неподвижното тяло на двойното легло. Като използва кейбар ножа си, Едуардс освободи Келси.

Гилгалън провери зениците на Ели; и двете реагираха на светлина. После огледа кървавата рана на челото й.

— Ще се оправи ли? — попита Келси.

— Самата рана е повърхностна, ще заздравее и ще остави едва доловим белег. Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.

Парамедикът отвори малък плик с ароматни соли и ги приближи към носа на Ели — очите й незабавно се отвориха.

— Was? Аз… — избъбри Ели стреснато, докато се опитваше да си намери думите.

— Спокойно, госпожо — каза Гилгалън меко. — Получихте неприятна рана, но ще се оправите. Просто се успокойте и ме оставете да ви превържа.

— Четирима „Танго“ обезвредени — докладва Едуардс. — Някой да е виждал номер пет?

Дима се движеше бавно през дълбоката до глезените кал в заблатения участък, когато чу изстрелите откъм хижата и хълмчето. Експлозия разби няколко прозореца в централната стая на хижата и беше последвана от гъст бял пушек. После видя как тичането на Иля към къщата беше прекъснато, когато куршум, изстрелян от отличен снайперист, разби черепа му.

— Е сега си еба майката — измърмори Дима руската ругатня, която отговаряше и на настроението му, и на ситуацията.

Докато оглеждаше хижата, трима мъже, облечени от главата до петите в черно, се изкачиха по възвишението и бързо прочистиха предната част на хижата. Групата на Дима не съумя да даде сериозен отпор на щурмовия отряд.

Той се приведе над заблатената вода.

„Ако мога просто да остана скрит, може би ще се измъкна жив оттук.“

С периферното си зрение забеляза движение отдясно. Обърна се навреме, за да види как слабоват мъж се надига от водата и насочва към него пушката си.

Обърна се, но преди да успее да насочи своето оръжие, Ахсан проби няколко дупки в гръдния му кош с два кратки откоса. Завъртането на Дима продължи, но надолу към мътната вода.

— „Танго“ пет е обезвреден — докладва Ахсан, докато наблюдаваше как мъжът пада по лице в плитката тиня.

Вътре в хижата Гейтс прибра оръжието си и отиде в стаята, където Келси и Ели бяха прекарали последните няколко дни.

— Макс?! — извика Келси, когато го видя на вратата. — Какво правиш тук?

— Тюлените на САЩ са на вашите услуги, госпожо — отговори Гейтс. — Поздрави от контраадмирал Джак Доусън.

— Нолън с вас ли е?

— Не, но не защото не искаше да дойде. Всички тук, с изключение на лейтенант Едуардс, сме служили с Нолън. Обещахме му, че ще измъкнем теб и госпожица Витал невредими. Добре ли сте?