Том Грейс - Квантова мрежа

С пистолет в ръка Лесков притича към шефа си.

— Трябва да напуснете незабавно.

— Дай ми това — излая Орлов и издърпа пистолета от ръката на Лесков.

Без да се поколебае и за секунда, той вдигна глока и стреля три пъти в гърдите на Купър.

Възрастният мъж се свлече назад върху дивана. Кръвта се изливаше от гръдния му кош при всеки удар на сърцето. Въпреки нетърпимата болка той успя да вдигне поглед и да срещне очите на Орлов.

— Мамицата ти, Виктор Иванович! — каза Купър дръзко, макар че гласът му започна да заглъхва. — Свършен си.

Орлов потрепери при последните думи, но остана безмълвен. Експлозия разклати зданието. Зошченко притича към Орлов и обви раменете му.

— Виктор, те ще ни убият! — изкрещя тя. — Трябва да се предадем! Имаш пари, можеш да сключиш сделка и да се спасим!

Орлов погледна разплаканите й очи с отвращение и натисна спусъка на глока. Жената залитна назад и той стреля отново в гърдите й — тя се свлече на пода. После връчи пистолета на Лесков.

— Колко дълго хората ти могат да задържат сградата?

— Десет, може би петнайсет минути.

— Достатъчно е. Да вървим — каза Орлов, като се насочи към тайния изход на кабинета.

Седмина от „Алфа“ елиминираха двамата мъже, които пазеха главния коридор, и нахлуха в изпълнителния кабинет на Орлов. Откриха Купър на дивана и Зошченко на пода.

— Насам! — извика единият от „алфите“.

Парамедикът постави два пръста върху врата на Купър.

— Този е мъртъв.

После се приближи до жената.

— Пулсът е слаб и е загубила много кръв, но все още е жива.

31 юли

Москва, Русия

Близо до средата на сградата, в съседство с главния вертикален стълб, скриващ електрическите и комуникационните кабели, Аркадий Малик стоеше пред стена от малки черно-бели монитори, всеки от които получаваше картина от охранителна камера, разположена някъде из вътрешността. Малик напрегнато наблюдаваше няколко от мониторите, които предаваха сцени от битката, протичаща съвсем близо до него.

Лесков набра кода си за достъп и отвори вратата на охранителния център на сградата. Той и Орлов бяха притичали по късия коридор, покрай здрава стоманена врата и бяха достигнали до стаята, където седеше Малик.

— Малик — извика Лесков, — какво е положението?

— Нашите се оттеглиха от основните входни позиции на първия етаж и на покрива. — Той натисна поредица от клавиши и премина през изображенията на всички възможни камери, и вътрешните, и външните. — Загубили сме около една трета от първия и петия етаж, но все още контролираме изцяло втори, трети и четвърти.

Няколко от мониторите показваха част от хората на Лесков, въвлечени в престрелка с мъже, облечени в черни нинджа костюми.

— Мамка му, тези са „Алфа“! — изруга Лесков. — Виктор, хората ми ще се бият и ще накарат враговете да заплатят за всеки сантиметър от сградата, но е само въпрос на време да ни пометат. Превишават ни като численост и като огнева сила.

— Какво е положението в тунела? — попита Орлов.

Малик показа гледните точки на различни камери на четири от мониторите. Първият изобрази масивна стоманена врата, вградена в бетонна стена. Вторият предостави изглед на обратната страна на вратата от разстояние в бетонен коридор — достатъчно широк, за да могат трима души да вървят по него един до друг. На третия и четвъртия Орлов видя далечния край на тунела, където той се сливаше с линията на метростанция Челобитиево, която минаваше под Проспекта на мира.

Работниците, които обновяваха сградата на Орлов, бяха открили изоставения тунел, докато подменяха остарели захранващи устройства. Макар че това не беше отразено на никоя от скиците им, тунелът беше използван за складиране на материали по време на конструирането на линията на метрото и беше изоставен преди работата да бъде довършена. Орлов нареди тунелът да бъде продължен под сградата и краят му да бъде отбелязан със стоманена врата.

— Тунелът е чист и в двата края — докладва Малик.

— Покажи ми лабораторията на Авакум — нареди Орлов нетърпеливо.

Малик въведе нова команда. Статичният шум на единия монитор беше заместен от вида на празна лаборатория. Като използва няколко бутона, за да увеличи образа, Малик завъртя камерата настрани и я насочи към вратата, която водеше към кабинета на Авакум. Тялото на пазача лежеше неподвижно в центъра на лабораторията.

Лесков стовари юмрука си върху бюрото с такава сила, че Малик подскочи уплашено.