Том Грейс - Квантова мрежа

От същото положение Килкъни сгъна крака си, притисна бедрото към корема и отново ритна, като този път запрати външния ръб на стъпалото си отстрани в коляното на противника. Ставата поддаде, Лесков загуби равновесие и се свлече. Докато падаше, Килкъни успя да хване косата му и да засили главата му към пода.

Промени стойката си, готов да удари отново, но Лесков лежеше неподвижен. В коридора звуците от престрелката се приближаваха; после, след кратка ожесточена стрелба, всичко стихна. Двама от „Алфа“ прескочиха тялото на Малик в коридора и нахлуха в лабораторията с насочени към Килкъни оръжия. Той мигновено вдигна ръце, за да сигнализира, че се предава.

— Килкъни! — извика Фьодоров, който влизаше след командосите в лабораторията.

Той каза нещо на руски и двамата отклониха оръжията си от Килкъни. Един от тях набързо провери Лесков за пулс, после се обърна към Фьодоров и поклати глава.

— Е, поне ти все още си жив — каза Фьодоров.

— Да, Авакум също. В кабинета си е. Как е Купър?

— Мъртъв, съжалявам, че трябва да го кажа. Открихме него и любовницата на Орлов, Зошченко. Тя също беше простреляна, но може и да оцелее.

— Какво става с Орлов? — попита Килкъни, докато вдигаше глока и го пъхаше в кобура му.

Фьодоров поклати глава:

— Все още не сме го открили.

Килкъни изръмжа, раздвижи глава, за да изпъне мускулите на врата си. Раменете го боляха. После забеляза част от вградените огледални гнезда на камерите по тавана.

— Охранителни камери. Намерихте ли контролната зала?

— Да, преди малко.

— Има камери из цялата сграда и отвън. Ако все още е тук, би трябвало да го забележим.

31 юли

Москва, Русия

След като освободиха Авакум от загражденията в кабинета й и я оставиха под протекцията на отряд „Алфа“, Килкъни и Фьодоров се отправиха към контролната зала на първия етаж. Въпреки че все още се чуваха откъслечни изстрели, превземането на сградата на Орлов беше почти завършено.

Няколко трупа лежаха из коридора. Видимите доказателства за яростната битка за първия етаж — нападали гилзи, разкъсани от куршуми стени и следи от изгорено, оставени от взривените гранати — можеха да се видят навсякъде, а въздухът беше натежал от острата миризма на скорошния огън. Парамедиците внимателно преместваха ранените „алфи“ и бяха установили разпределителен център на товарителната площадка на сградата. Екипировката, свалена от ранените, бе струпана на купчина до стената.

— Сложи това — каза Фьодоров, като подаваше на Килкъни черна кевларена жилетка от купчината, — така моите хора няма да те объркат с някой от подчинените на Орлов и да станат неприятности.

— Ще свърши работа — одобри я Килкъни, като внимателно наместваше жилетката около раненото си рамо.

Те преминаха през товарителната площадка и влязоха в контролната зала. В бетонната стена се врязваше стоманена врата с масивна метална каса. Вратата нямаше видими защитни устройства, освен клавиатура отляво на стената.

— Това хранилище ли е? — попита Нолън.

Фьодоров хвърли бърз поглед към вратата.

— Може би. Ще я отворим по-късно.

Двамата подминаха склада за оръжия и влязоха в стаята с мониторите. Блокове от малки черно-бели видеоекрани изпълваха стената над операторската конзола — с редове от номерирани бутони, всеки свързан с отдалечена камера, заедно с няколкото джойстика и плъзгачи, които позволяваха на оператора да върти, накланя и да увеличава образа от камерите. Килкъни огледа мониторите — черни фигури преминаваха по някои от тях, но останалите показваха празни кабинети и коридори.

Един от „Алфа“ влезе в залата, приближи се до Фьодоров и каза нещо на руски. Фьодоров кимна и се обърна към Килкъни.

— В момента съм необходим другаде. Остани тук, ще се върна до няколко минути.

След като той излезе с мъжа, Килкъни започна да натиска бутоните и да преглежда редици предварително програмирани образи. Първият ред от бутони покриваха външната част на сградата, покрива и входовете. Той ги остави включени, тъй като те бяха единственият път за влизане и излизане от сградата, после започна да преглежда образите от камерите.

Огледа различните части на сградата, етаж по етаж, но Орлов го нямаше никъде.

— Скрил се е някъде — промърмори Килкъни, докато натискаше бутоните за следващата поредица от камери.

Четири монитора проблеснаха, когато свързаните камери предадоха образите от отдалечените си места. Зловещо осветените изображения на два от екраните показваха дълъг тесен бетонен коридор.