Том Грейс - Квантова мрежа

Килкъни пое дълбоко въздух.

— Опасявам се, че не мога да отговоря на този въпрос.

— Държавна тайна. Разбирам — каза Фьодоров и не настоя. — Формирахме екип от хора за пресяване на информацията. Разследването ще продължи с години и доста влиятелни хора ще трябва да обясняват взаимоотношенията си с Орлов. Това може да доведе до така необходимото прочистване по горните етажи на правителството ни.

— Понякога една малка революция е хубаво нещо.

— О, има още нещо, което подозирам, че е твое. — Фьодоров извади дървена кутия и я постави на бюрото. — Намерихме това в сейф на банка на Орлов.

Отстрани на кутията беше изписан баркодът на библиотеката на Мичиганския университет. Килкъни вдигна капака и видя шестте тетрадки на Йохан Волф.

— Няма нужда тези книги да остават тук като доказателство. Купър ми каза за предполагаемата им важност и аз съм съгласен с него, че трябва да бъдат върнати в ръцете на законния им притежател.

— Ами лабораторното оборудване, което Лесков открадна?

— Доктор Авакум много ни помогна при идентифицирането на материалите в лабораторията й, които тя смяташе за откраднати. Тези предмети са опаковани и ще бъдат изпратени в САЩ.

— Благодаря ви — каза Килкъни искрено. — Това е прекрасен начин да върнем изследването на Тед Сандстром обратно на правилния път.

— Във връзка с този изследователски проект… Искам да ви помоля за една услуга.

— Ооо! — проточи Килкъни, като се чудеше какви ли условия ще постави Фьодоров в замяна на оборудването и тетрадките.

— Доктор Авакум е напълно оневинена от престъпленията, които съпътстват тази афера. За съжаление, поради обстоятелства, които не е могла да предвиди, сега е останала без работа. Съкращенията в бюджета на академията на науките означават, че тя едва ли ще бъде назначена отново там, макар че едва ли има желание да се върне на предишната си работа в Сибир.

— Да не би да казвате, че тя си търси работа?

— Доктор Авакум изрази желание да продължи да работи по този проект. Мислите ли, че при Сандстром може да има свободно място за изследовател? Доколкото ми е известно, тя е доста талантлив физик.

— Ще говоря с Тед — обеща Килкъни. — Според мен се нуждае от човек, който разбира работата, за да му помага, докато се изправи на крака.

— Чудесно. Вече говорих с представителите във вашето посолство. Всъщност дори си позволих да уредя тя да пътува с вас.

— Колко удобно!

— Нали? Когато Купър ми обясни плана ви, каза, че двете ви цели са били взимането на тетрадките и освобождаването на доктор Авакум. Не мога да намеря по-добър начин да уважа паметта на моя стар приятел от това да се уверя, че Авакум има възможността да избере какво да прави с остатъка от живота си.

Килкъни си припомни разговора, който беше водил с Купър по време на полета до Москва, и поклати глава.

— Мисля, че би останал доволен.

— Само още едно нещо. Позволих си волността да променя малко пътя ви към САЩ. Вместо в Детройт, ще пристигнете във Вашингтон. Не исках да изпращам тялото на Купър само у дома.

Килкъни се изправи и протегна ръка на Фьодоров.

— Добра идея, Игор Сергеевич. Благодаря ви.

— Няма за какво — отговори Фьодоров и здраво стисна ръката на Килкъни.

2 август

Вашингтон, окръг Колумбия

При пристигането си на летище „Дълес“ Килкъни и Авакум бяха посрещнати от митническите служители, които ги преведоха през процедурите за почти рекордно кратко време. След като паспортите им бяха подпечатани, те събраха ръчния си багаж и влязоха в главната зала на летището, където ги очакваха директорът на ЦРУ Джак Барнет и Кал Мосли.

— Чудех се кой е улеснил бюрократичните процедури — засмя се Килкъни, докато се отправяше към тях.

— Чух, че леко са те поступали там, Нолън — каза Мосли. — Как се чувстваш?

— Като изключим няколкото цицини и малко умора след полета, добре съм.

— Радвам се да ви видя отново, господин Килкъни — поздрави Барнет.

Килкъни се протегна и стисна десницата му.

— Аз също, сър. Ако позволите, доктор Лара Авакум, бих искал да ви представя на Джаксън Барнет и Кал Мосли. Те бяха колеги на Барт Купър.

Авакум се усмихна и подаде ръка.

— Радвам се да се запознаем, господа. Моите съболезнования за колегата ви.

— Благодаря ви, доктор Авакум, добре дошла в САЩ! — приветства я Барнет с дълбока южняшка топлота. — Барт Купър беше уникален човек, който ще липсва на мен, както и на много други хора в Управлението. От името на ЦРУ искам да благодаря и на двама ви, че сте го съпроводили дотук.