Том Грейс - Квантова мрежа

— Какво?

Килкъни опря дулото на пистолета си в черепа на Орлов, после се наведе към ухото на олигарха.

— Всичко, което притежаваше, вече го няма. Компаниите ти. Инвестициите. Броените ти швейцарски влогове. Недвижимите ти имоти. Всяко шибано нещо в портфейла ти от няколко милиарда го няма, а аз съм човекът, който ти го отне. По дяволите, единственото, което не съм ти взел, са дребните в джобовете ти.

Килкъни натисна пистолета още по-силно към врата на Орлов.

— Ще ме убиеш ли? — изпищя руснакът.

— Би било редно да те довърша, не мислиш ли? Като се има предвид какво причини на Сандстром и Парамо и на много други хора, които са имали нещастието да пресекат пътя на отвратителен паразит като теб.

Ярка светлина нахлу в тунела.

— Килкъни! — обади се нечий глас.

— „Алфите“ идват и сигурно ще те искат жив. Най-добре е да приключа с това сега.

Килкъни се отдръпна назад, без да отмества пистолета.

— Килкъни! — извика Фьодоров, като се приближаваше бързо, следван от отекващи стъпки на много нозе. — Остави Орлов на нас.

Докато натискаше спусъка, Килкъни отмести дулото на глока няколко сантиметра надясно. Изгарящ проблясък изригна от пистолета и последният куршум на Килкъни отнесе горната част от ухото на Орлов, удари се в пода и рикошира към мрачния край на тунела.

— Имаш късмет, Орлов. Пропуснах.

Орлов припадна и локва кръв се разля около главата му. Килкъни се изправи, докато Фьодоров, съпроводен от двама „алфи“, го наближаваха.

— Уби ли го? — попита Фьодоров, като се взираше в неподвижното тяло.

— Не е в стила ми. Ще оставя съдът да се занимае с този боклук. Съществува ли все още ГУЛАГ?

— Сигурен съм, че може да му бъде уреден подходящ дом. — Фьодоров се обърна към хората си. — Изнесете го оттук.

— Радвам се, че си се сетил къде съм.

— Малката експлозия, която предизвика, не остави никакво съмнение. Хайде, ела да се погрижим за раните ти.

1 август

Москва, Русия

Млад офицер от ФСБ поведе Килкъни по коридорите в сградата на Лубянка, както беше станала известна бившата сграда на застрахователна компания „Россия“ след като тайната полиция на Ленин беше се нанесла там през 1918 г. След нападението над седалището на Орлов Килкъни беше закаран в частна болница, за да се погрижат за раните му, после го изписаха и го върнаха да пренощува в хотела. На следващата сутрин след закуска той беше съпроводен до Лубянка, за да бъде разпитан във връзка с Орлов. Разпитът беше само формалност.

— Най-накрая дойде. Заповядай, седни — покани го Фьодоров с усмивка при влизането му в кабинета. — Това е всичко, лейтенант.

Офицерът отсечено отдаде чест, обърна се на пети и се отдалечи по коридора.

— Как е ръката ти? — попита Фьодоров.

— Добре. Лекарят каза, че е просто разместване. Трябва да я държа неподвижна няколко седмици. Казаха, че може да развия тендинит.

— Радвам се, че раните ти не са били твърде тежки — поде Фьодоров с по-сериозен тон. — Получих съобщение от президента. От името на руския народ той поднася благодарности за твоето и на Барт Купър участие при предаването на Орлов и сътрудниците му на правосъдието.

— Предполагам, че подходящият израз в случая е пожалуйста — каза Килкъни и после се засмя.

— Какво е толкова смешно?

— Нищо. Просто ми се стори странно след всичко, което се случи, да ми се благодари за „помощта ми“. Звучи, сякаш съм сменил спукана гума.

Широка усмивка разведри сериозното лице на Фьодоров.

— Политици. Всички имат неестествената способност да казват нещата по такъв начин, че да лишават всяка дума от смисъл.

— Явно някои неща са повсеместни.

— Да. Смъртта, данъците и политиците, които често са отговорни за някои случаи на първото и за всички от второто.

Фьодоров се наведе и вдигна черно подплатено куфарче, което постави върху масата.

— Това беше иззето от лабораторията, вярвам, че е твое.

Килкъни разтвори куфарчето — лаптопът му беше вътре.

— Техниците ни бяха много впечатлени от компютъра ти, особено от вградения сателитен модем.

— Оказа се доста полезен при обезвреждането на Орлов. Имате ли всичко, което ви трябва?

— Да. Твоят приятел Гринели беше много щедър при разкриването на тайните на Орлов. Осъзнавам, че може и да нямаме толкова добро компютърно оборудване тук, с каквото вие разполагате в САЩ, но как успяхте да извлечете толкова много информация от мрежата на Орлов за толкова кратко време? Отне ни часове да изтеглим информацията, която Гринели ни изпрати.