Том Грейс - Квантова мрежа

— Мисля, че има начин. Какво ще стане, ако ЦРУ стане клиент на Мичиганския консорциум по приложни изследвания? При такива бизнес отношения мога да ви предлагам помощ за технологични проблеми, когато имате нужда.

— Нещо като сегашните ни споразумения със Спайдър?

— Именно. Обръщаме се едни към други при конкретни проблеми, като кражбата на изследванията на Сандстром от Орлов. Ако някога се разчуе, че съм работил с ЦРУ върху нещо такова, изследователската общност сигурно ще ме въздигне като герой, защитил правото на интелектуална собственост.

— Както и трябва. Мисля, че това, което предлагаш, е приемливо, Нолън, и съм сигурен, че ще постигнем някакъв вид споразумение.

— И аз така мисля, господине.

— Ако ще работим заедно, трябва да спреш да ме наричаш господине. Наричай ме Джаксън.

— Както кажеш, Джаксън.

— Добре дошъл в отбора, Нолън! — усмихна се Мосли.

3 август

Ан Арбър, Мичиган

— Здравей! — провикна се Келси от основата на витото стълбище в хамбара. — Има ли някой вкъщи?

— Добро утро, Келси — отговори Нолън. — Качвай се. В кухнята съм.

Въздухът беше наситен с миризмата на бекон и врящо кафе. Нолън разби последното яйце в купата, пусна черупката в мивката и спря, заслушан в ритмичното потропване, което съпровождаше изкачването на Келси по металните стъпала. Обърна се точно когато тя стигна площадката, озарена от светлината на сутрешното слънце, което струеше през източния прозорец. Носеше лека ленена риза над бяла тениска и бели памучни шорти. Водопад от руса коса се спускаше по раменете й и проблясваше, докато тя вървеше. Макар че беше говорил с нея няколко пъти по телефона след освобождаването й, чак сега се виждаха за първи път.

— Няма ли да ме посрещнеш по средата на пътя? — попита Келси, докато приближаваше кухнята.

— Не, просто ще стоя тук и ще гледам как вървиш към мен, докато въображението ми те разсъблича при всяка стъпка.

— Защо трябва да го правиш наум?

— Защото все още имам двама гости, които ще се върнат от сутрешното си бягане всеки момент.

Келси уви ръце около врата му, като внимаваше да не докосва ранената му ръка, и жадно го целуна.

— Имаме повече от достатъчно време.

— Келси, любов моя — пошушна той, докато ръката му се разхождаше по гърба й и притискаше тялото й към неговото. — За това, което съм си наумил, ще ни трябва целият остатък от деня.

— О — измърка тя, — харесва ми.

Целунаха се отново, като се наслаждаваха на усещането. Страховете от отминалите дни се бяха стопили в реалността, и двамата се бяха върнали и се намираха на мястото, към което принадлежат.

Чуха вратата към стълбата да се отваря; Доусън и Гейтс се връщаха от дългото си бягане.

— Здрасти, Нолън! — извика Доусън високо. — Виждам, че колата на Келси е навън. Безопасно ли е да се качваме?

— Напълно благоприлични сме, Джак.

Доусън и Гейтс затрополиха нагоре по стълбите.

— Едва ли някога бих използвал думата благоприличен, за да те опиша, Нолън — подхвърли Гейтс, а гласът му отекна по стълбището. — Дори когато си напълно облечен.

— Много смешно, Макс. Искаш омлета си прегорен, нали?

— Нещо мирише вкусно — каза Доусън с одобрение.

— Отивайте да се изкъпете, момчета. Аз ще направя световноизвестните си мексикански едноръчни омлети за пет минути.

Двамата си грабнаха по парче бекон, преди да се устремят към банята.

Келси погледна към масата и видя пет чинии.

— Кой още ще закусва с вас?

— Баща ми и Лара Авакум, физичката, която доведох от Москва. Прекара нощта в една от спалните за гости на баща ми. Обади се малко преди да дойдеш и ще пристигнат до няколко минути. Ти яла ли си вече?

— Взех си кифличка. Не е нужно да ми приготвяш нещо, просто ще си открадна малко от твоя омлет.

— Добре, можеш да сложиш още един стол до моя. Ели при дядо и баба ли е?

— Да, приключват с формалностите за възпоменателната служба утре. След всички тези години най-накрая може да остави Йохан Волф да почива в мир, уверена, че винаги я е обичал.

— Обзалагам се, че това значи повече за нея, отколкото стореното от него през войната или дори от тетрадките му.

— Така е. Като заговорихме за тетрадки, баща ти е осигурил сделка с университета от името на Ели. Тя е дала на Мичиганския консорциум правата за разработка на интелектуалната собственост, а самите тетрадки най-вероятно ще отидат в библиотеката.

— Какво е направил дядо ми за Ели в замяна?