Том Грейс - Квантова мрежа

— Можеш да й дадеш шанс — подкрепи я Нолън.

Сандстром кимна, разочарован от моментната си себична преценка.

— Напълно сте прави. Не мога да се справя сам. Ще ми трябва подкрепа. В екипа си, Лара. По дяволите, ти и аз сме екипът! Така че вече ме наричай Тед.

— Чудесно — отговори Авакум. — Искаш ли да знаеш какво става в първата тетрадка?

— Да! — потвърди Сандстром ентусиазирано, като й връчи отново папката.

— Прегледах ги по пътя за насам. Сигурно познаваш работата на Малдацена върху М-теорията?

— Разбира се.

— Смятам, че Волф е възприел подобен подход и в първата тетрадка го е развил доста обстоятелствено.

— Колко обстоятелствено?

— Мисля, че неговият подход може успешно да обедини четирите основни природни сили.

— Сигурна ли си? — попита Келси.

— Работеща теория на всичко — бавно каза Сандстром, докато се бореше с мисълта, че нечий ум е успял да постигне нирваната на истинския физик.

— Това е, което виждам тук — продължи Авакум. — Докато всички тетрадки не бъдат декодирани, няма да разберем дали той е сглобил всичко и то е заработило, но това, което виждам от подхода му дотук, е блестящо. Ако теорията на Волф е вярна, той ще бъде честван като един от най-великите умове на всички времена.

4 август

Декстър, Мичиган

В необикновено ясната слънчева сутрин Ели Витал заплака тихо, докато преподобният Боте от Лутеранската църква в Декстър прочете последната молитва. Заедно с годеницата на Йохан Волф и семейството на приятеля му Мартин Килкъни бяха дошли да изразят почитта си ректорът на Мичиганския университет и няколко членове на Физическия факултет. Фотографите и видеооператорите поддържаха почтителна дистанция от мястото на погребението. Благодарение на мощните си телефотообективи нямаха проблем в заснемането на възпоменателната служба за убития физик.

Боте затвори молитвеника си и се отправи към мястото, където Ели Витал седеше с Мартин и Одри Килкъни.

— Госпожице Витал, искам да изразя най-дълбоката си съпричастност.

— Благодаря ви — отговори Ели тихо.

Мартин дръпна Боте настрани.

— Преподобни, справихте се много добре. Благодаря ви, че направихте това за нас, макар че не принадлежим към паството ви.

— След като отец Уолш ми се обади и ми обясни, че Йохан Волф е бил лутеранин, как бих могъл да откажа?

— Уолш е прав, вие сте добър човек за лутеранин.

Боте се засмя и сърдечно стисна ръката на Мартин, преди да се упъти към колата си.

— Нолън, ще ми подадеш ли ръка?

— Разбира се. Едната все още е здрава.

Ели се изправи и плъзна лявата си ръка около дясната на Нолън и отърка лакътя си в неговия.

— Келси, нали не възразяваш да ти го открадна за минутка? Трябва да поговоря с него.

— Стига да го върнеш.

Ели заведе Нолън до надгробния камък, където спря за миг. Надписът носеше нейното име и това на Волф. Искаше да я погребат тук, когато смъртта я застигне.

— Странно е да видиш името си на надгробна плоча — каза тя. — Но и успокоително, по някакъв начин.

Те минаха покрай още няколко реда от надгробни камъни, докато се отдалечиха достатъчно, за да не може да ги чуе никой от малката група хора, които се суетяха около гроба на Волф. Ели изтегли ръката си и се обърна, за да погледне Нолън в лицето.

— Исках да ти благодаря за всичко, което направи за мен и за Йохан.

— Радвам се, че ти и баба и дядо доживяхте да научите истината.

— Някаква утеха е — въздъхна Ели и вдигна лявата си ръка. — Вечерта, преди да бъде убит, Йохан ми предложи да се оженим и ми даде този пръстен. Той беше символ на неговото обещание да ме обича винаги. Както знаеш, ние никога не се оженихме. Сега вече съм стара жена. Това е годежен пръстен и нищо няма да ме зарадва повече от това да го видя използван по предназначение. За съжаление нямам деца, на които да го предам. Келси и аз преминахме през голямо изпитание заедно и никак не бях сигурна, че ще оцелеем. Искам тя да получи този пръстен — вярвам, че ще му се зарадва по много причини — но само един джентълмен може да поднася такива подаръци.

Ели внимателно свали пръстена от пръста си и го подаде на Нолън.

Той внимателно огледа златната халка.

— Не мислиш ли, че Йохан ще има нещо против?

— Ако сърцето, умът и душата ти подкрепят обещанието на този пръстен, знам, че ще остане доволен.

След вечерята в къщата на Мартин и Одри Нолън с Келси се разходиха покрай малко езерце, в което се вливаше пенлив поток. Вечерното небе гореше с оранжево-червен блясък, а повърхността на езерото отразяваше неземното сияние. Двамата вървяха един до друг, всеки обхванал кръста на другия.