Том Грейс - Квантова мрежа

— Консорциумът й е платил номинална сума от един долар за правата за развитие.

— Един долар? Шегуваш се.

— Не, Ели не е богата, но има достатъчно, за да живее удобно до края на живота си, така че парите не я интересуват. Тя поиска нещо друго.

— Какво?

— Сграда. Ако тетрадките на Волф се окажат толкова ценни, за колкото ги смятаме, университетът ще спечели много пари чрез патентите, които ще получи заедно с консорциума. Ако това се случи, университетът се задължава да построи нова сграда по физика и да я нарече на името на Волф.

След късната си сутрешна закуска Шон Килкъни и Лара се заеха с миенето на чиниите, докато Нолън и Келси изпратиха Доусън и Гейтс до повиканото такси.

— Жалко, че не останахте по-дълго — каза Нолън.

— Щеше да ни е приятно, но ако не се върнем навреме, ще ни обявят за самоотлъчили се.

— Може ли флотът да постъпи така с адмирал? — попита Келси.

— Не ни е страх от флота — отговори Гейтс, — а от жените ни.

— Е, предайте поздравите ми на Марси и Джулия.

— Разбира се, Нолън.

— Е, момчета — гласът на Нолън се стегна от вълнение, — благодаря за всичко.

— Няма нужда, Нолън — отговори Доусън. — Но пак заповядай.

— Винаги — каза Гейтс, като стисна ръката на Нолън в мечешката си лапа.

Келси топло прегърна адмирала и старшината, знаеше, че дължи живота си на тях.

Докато таксито изчезваше по дългата чакълеста пътека, Авакум и бащата на Нолън се появиха от хамбара.

— Благодаря за закуската, Нолън — каза Шон. — Сега май е време да запознаем доктор Авакум с Тед Сандстром.

По пътя към болницата спряха до сградата на Мичиганския консорциум, откъдето Нолън прибра последните разпечатки с резултати от декодиращата програма на Грин. По-голямата част от първата тетрадка вече беше декодирана, а Авакум поглъщаше всяка страница сякаш беше вълнуващ роман.

— Здрасти, Келси — поздрави Сандстром развълнувано, когато влязоха в стаята му. — Нолън, как е рамото ти?

— Добре, Тед. Просто се измъкна малко. Доведохме един човек, с когото бихме искали да се запознаеш. — И той се отдръпна от вратата. — Влизай, Лара.

Авакум пристъпи в стерилната зала нервно, свела очи към пода.

— Тед, искам да те представя на доктор Лара Авакум, бивш възпитаник на Руската академия на науките.

— Докторе — каза Сандстром, — извини ме, че не се изправям, но наистина е удоволствие накрая да се запозная с теб.

Авакум се усмихна леко и погледна колегата си. Дори не трепна при вида на изгарянията му.

— Не знам какво да кажа — промърмори тя.

— Е, аз знам — Отговори Сандстром. — Разбрах, че ти си изпратила на Нолън съобщението, с което си му помогнала да възстанови изследванията ми.

— Да.

Сандстром се взря в очите й.

— Лара, в някакъв смисъл ти спаси живота ми. Благодаря ти.

— Няма за какво.

— Разбирам, че си имала възможност да погледнеш работата ми.

— Да — потвърди Авакум.

— Какво мислиш?

— Мисля, че е красиво. Работата ти е довела до подстъпите на самото съзидание; мога да си представя несигурното равновесие между реда и хаоса.

— Виждаш нещата така, както и аз — каза Сандстром, доволен, че е намерил сродна душа.

— Лара — обади се Келси, — защо не му покажеш какво взехме от консорциума.

Авакум издърпа топче листове от торбата на рамото си и ги подаде на Сандстром. Той огледа страниците за момент, зяпна, после се втренчи в посетителите си.

— Тези от тетрадките на Волф ли са?

— Да — отговори Килкъни. — В момента ги разшифроваме.

— Изглежда са писани на немски. Кога ще можем да получим превод?

Килкъни се подпря на рамката на прозореца.

— Странно е, че питаш. Доктор Авакум не само е много добър физик със сериозен интерес в квантовата физика, но освен това говори и няколко езика, включително английски и немски. Докато ти се възстановяваш, Мичиганският консорциум нае Лара Авакум да преведе тетрадките. Тя, разбира се, ще те посещава редовно, за да ти докладва какво е научила. Ако тези първи страници са някаква индикация за останалото съдържание на тетрадките, очаква те доста интересно четиво. Докато дойде времето да отвориш наново лабораторията си, ще установиш, че Лара е много способен сътрудник.

Сандстром подозрително погледна Килкъни, беше наясно, че те са скроили всичко това.

Авакум продължи незабавно:

— Доктор Сандстром, знам колко важно е да се подберат подходящите хора, които да работят в лабораторията. Единствено моля да ми дадеш шанс да се докажа. След като изучавах бележките толкова време, повече от всичко на света искам да работя върху този проект.