Том Грейс - Квантова мрежа

Четвъртият монитор предаде ярък отблясък от светлина, който се приближаваше към камерата от разстояние. Камерата потрепери, когато ярката светлина бързо мина отдолу, последвана от примигващ мотив от сенки и светлини.

— Това изглежда като метро — каза си Килкъни и огледа образа много внимателно.

Сетне насочи вниманието си към предишните монитори. Като използва контролите, той завъртя камерите и огледа цялото протежение на коридора. Увеличи силно образа от втората камера и забеляза някакво движение. Една фигура се открои — Орлов с фенерче в едната ръка и пистолет в другата.

— Спипах те! Но как да стигна дотам?

Килкъни погледна първия монитор, който показваше коридора. Завъртя камерата и откри, че тя предлага прекрасен изглед към стоманената врата пред контролната зала.

Притича към товарителната площадка, но Фьодоров не се виждаше никъде.

— Мамка му!

Килкъни прерови купчината от жилетки и оборудване, докато не намери експлозив и детонатор, после притича към вратата. Внимателно разви бялата лента от експлозива и я подпъхна в междината между вратата и рамката, където би трябвало да се намират заключващите механизми. После постави детонатора, активира го и се затича към прикритието на контролната зала.

Петсекундният детонатор се задейства и запали експлозивния заряд. Взривът отекна мощно от бетонните стени и облак дим изпълни късия коридор. Зарядът смачка ръба на вратата и разкъса дебелата стоманена обшивка назад и настрани, като оголи твърдото метално ядро.

Килкъни откри вратата да зее, а разтопените й метални ръбове бяха все още горещи. Когато я отвори, едно от останалите резета изпадна от гнездото си и се стовари с трясък на пода.

Отвъд вратата имаше тясно стълбище. Килкъни извади глока и внимателно започна спускането си към мрака надолу.

Орлов беше изминал три четвърти от стометровия коридор, когато зловещата подземна тишина беше изместена от оглушителния рев на ударна вълна. Взривът го запрати на колене и той изпусна и фенерчето, и пистолета си. Ушите му бучаха, сякаш някой ги пробиваше с бургия.

Отърси се от замайването и опипа пода наоколо. Намери фенерчето и натисна ключа. Нищо. Слепешком завинти капачката докрай и отново опита ключа — появи се мътна светлина. Той насочи слабия лъч към пода и започна да търси пистолета.

Килкъни стигна края на стълбите и като се изключи слабата светлина, проникваща през вратата отгоре, беше обграден от непрогледна тъмнина. Видя бледо сияние в далечината, на около седемдесет и пет метра пред себе си.

— Орлов! — извика, а гласът му се отрази от стените на бетонния коридор.

Призивът отекна около Орлов и се пребори със звънтенето на ушите му. Той погледна надолу към тунела, но не видя нищо в тъмнината.

— Орлов! — отекна отново гласът, този път по-близо. — Предай се!

Орлов вдигна глока и стреля.

В тъмнината Килкъни се придвижваше предпазливо. Вървеше приведен покрай стената, докато Орлов упорито продължаваше да стреля из мрачния коридор. Нолън съсредоточи вниманието си върху тъмното пространство между бледата светлина и проблясъците от изстрелите на Орлов. Тялото го болеше, а ръцете му трепереха.

— Мамка му! — изруга и откри огън.

Орлов изкрещя, когато куршумът проби тънката метална обшивка на фенерчето и го разби на парчета. После Килкъни се затича надолу, крещеше като обезумял. Проблясъците от дулото на пистолета му осветяваха за кратко тунела, докато разстоянието между него и Орлов се скъсяваше.

Руснакът се преви, уплашен от неспирната стрелба и оглушителния вик „киай“ на Килкъни, и залегна, докато куршумите летяха над главата му. Ужасът го завладя, а после усети нещо топло и мокро около корема и хълбоците си.

Килкъни преодоля последните няколко метра със скок, който го приземи върху Орлов. Двамата мъже се плъзнаха по бетонния под преди триенето на грапавата повърхност да ги спре.

— Ако мръднеш, ще те убия — предупреди Килкъни по-скоро като обещание, отколкото като заплаха.

Той се надигна и натисна с коляно гърба на Орлов. После измъкна пистолета от треперещата ръка на руснака и го захвърли в тунела.

— Имам пари — каза Орлов немощно.

— Какво?

— Пари. Много пари. Ще ти дам десет милиона долара, ако ме пуснеш.

— Как, по дяволите, ще ми дадеш десет милиона?

— Имам сметки в Швейцария. Лични сметки — измърмори Орлов нервно. — Мога да изпратя парите където пожелаеш с едно обаждане.

— Имаше сметки в швейцарски банки.