Том Грейс - Квантова мрежа

— Бездарен идиот! Казах му, че Килкъни е опасен и не трябва да го изпуска от очи. Сега Килкъни има оръжие.

— Килкъни и Авакум все още ли са в лабораторията? — попита Орлов.

— Да, Виктор Иванович — отговори Малик. — Не видях никого по коридорите.

— Дмитрий, вземи Малик и убий и двамата.

— С удоволствие.

— Ще те изчакам тук. Когато се върнеш, ще използваме тунела.

— Малик, какви оръжия са останали?

— Няколко пистолета и два модифицирани автомата „Калашников“.

— Вземи ги — нареди Лесков. После подаде на Орлов своя пистолет и резервен пълнител. — Вземете. Дръжте мониторите под око. Ако „Алфа“ пробият отбраната, преди да съм се върнал, тръгвайте.

— На добър час, Дмитрий!

— И на двама ни, Виктор Иванович!

Малик подаде на Лесков единия от автоматите АКС-744 с рязана цев от рафта и взе два резервни пълнителя. Лесков набързо провери оръжието и махна предпазителя.

— Да вървим.

31 юли

Москва, Русия

Килкъни започна да размества мебелите в кабинета на Авакум, за да създаде защитено пространство. Вече беше чул звуците от престрелката и знаеше, че трябва да запази Авакум невредима, докато битката свърши.

— Лара, каквото и да се случи, не излизай оттук, докато не ти кажа да го направиш. Става ли?

— Разбирам — отговори тя, като се скри зад стената от мебели.

Килкъни се върна обратно в лабораторията и започна да рови из кутиите и оборудването, което беше складирано в ъгъла — по-голямата част беше открадната от Сандстром. Веднага забеляза осемсантиметровото изолационно покритие на лабораторната маса на физика.

След като разчисти горните кутии, Килкъни сграбчи два от краката на масата и я задърпа към вратата на кабинета, където се криеше Авакум. Обърна масата на една страна, после я избута, докато единият ръб не се допря на стената на лабораторията, за да образува защитна преграда.

Килкъни пропълзя зад импровизираната барикада и надзърна към двете врати, които водеха от лабораторията към коридора. От мястото си имаше широк триъгълен обхват за стрелба. Извади резервните пълнители от джоба си и ги остави на пода до краката си.

Когато се приближиха към лабораторията, Лесков се притисна към стената, за да затрудни максимално евентуалните си противници. Малик последва примера му. Двамата се плъзнаха покрай стената, докато не достигнаха първата от двете врати на лабораторията. Като се помръдна съвсем леко, Лесков погледна през стъкленото прозорче на вратата. Видя в срещуположния край на стаята голяма метална маса, обърната настрани пред вратата на кабинета.

— Дмитрий — гласът на Орлов изпълни ухото на Лесков, — Килкъни е построил барикада пред лабораторните кабинети.

— Разбрано — отговори Лесков. После се обърна към Малик. — Чу ли това?

Малик кимна.

— Ще се промъкна отзад и ще мина в празното пространство от другата страна на лабораторията. Когато съм на позиция, ще ти дам сигнал да стреляш по барикадата. Аз ще атакувам отзад.

— Но отзад няма врата? — учуди се Малик.

— Все още не.

Лесков мина покрай Малик и се насочи към частта от втория етаж, която все още се реконструираше.

Лесков си проправи път към зле осветеното пространство зад лабораторията, където стена, оформена със стоманени греди, отделяше голямо пространство. Беше завършена само откъм вътрешната страна; гредите, жиците и другите компоненти се виждаха от мястото, където стоеше Лесков. Той премери разстоянието на око и си проправи път към помещението, за което подозираше, че е празен кабинет в близост до лабораторията.

— Сега, Малик — извика той.

В отговор чу как изстрелите се посипват през новопостроените стени.

Внезапният откос свари Килкъни неподготвен. Не беше забелязал никакво движение в коридора. В отговор той изстреля няколко куршума по посока на вратата, за да задържи нападателя в коридора. Последва кратък откос от четири патрона, които се забиха в плочата от неръждаема стомана. Малик продължи да стреля, този път високо над барикадата на Килкъни. Летящите куршуми преминаха през стената зад него, остъргаха горната част на бюрото на Авакум и се забиха в задната стена на кабинета й. Жената изкрещя, докато куршумите се сипеха около нея.

— Добре ли си? — извика Килкъни, докато отговаряше на стрелбата на Малик.

— Не! Искам това да спре! — изкрещя Авакум през сълзи.

— И ти го искаш, и аз го искам — отвърна Килкъни.

Лесков се отдръпна на два метра от стената и изпразни целия пълнител на своя „Калашников“ срещу нея, като образува издължен овал върху гипсовата повърхност. После измъкна празния пълнител от оръжието, сложи нов и изрита стената в центъра на очертания овал. Гипсокартонът поддаде и се свлече на пода на празен кабинет.