Том Грейс - Квантова мрежа

Сателитният телефон на Доусън, оставен близо до масата, нададе нисък пулсиращ звук.

— Доусън — отговори той.

— Адмирале, Грин е. Нолън се появи в мрежата.

— Добре. Всичко ли се развива по план?

— Да, връзката е ясна и имаме достъп до всички благини. Има ли признаци, че ще пуснат Ели и Келси?

— Не — отговори Доусън напълно убедено.

Грин замълча за момент, не намери подходящи думи.

— Успех, адмирале.

Адмиралът благодари и приключи разговора.

После се вгледа в картите. Хижата беше разположена недалеч от брега, върху височинка, заобиколена от възвишения. Водата от реката наводняваше областта наоколо, където никнеха редки гори, потънали в мочурлива почва, идеални за лов на патици и гъски.

„Бог“, двучленният снайперистки отряд, се беше приближил пеша до хижата откъм граничещата с имота щатска гора Огемау. На около два километра от къщата, сгушена сред ниски шубраци и блатна растителност, малко хълмче даваше на снайперистите идеална видимост към северната и западната страна на простата едноетажна сграда.

— „Небе“ до „Бог“ — обади се Доусън.

— Тук е „Бог“. Чувам те, „Небе“.

— Докладвай състоянието на „Ореолите“.

— „Ореолите“ не са променени. Повтарям, „Ореолите“ не са променени.

От наблюдателницата на „Бог“ на хълмчето снайперистите виждаха ясно Келси и Ели. И двете жени бяха в спалнята в северозападния ъгъл и ако някой се доближеше към тях, „Бог“ можеше веднага да го спре. „Непромененият“ статус на заложниците означаваше, че не са били предприети никакви опити за нараняването или освобождаването им. Малко по-късно Доусън прецени, че е минало достатъчно време, за да е ясно със сигурност, че заложниците няма да бъдат освободени.

— Докладвай състоянието на „Танго“, „Бог“.

— Броят е пет — три плюс две — отговори снайперистът, като преброи петима мъже; трима вътре със заложниците и двама отвън на патрул.

— Чувам те, „Бог“ — отговори Доусън. — „Небе“ до „Ангел“.

— „Ангел“ е тук — отговори Едуардс. — Чувам те, „Небе“.

— „Ореолите“ са непроменени. Потвърденият брой на „Танго“ е пет. „Танго“ са три плюс две. Имаш зелена светлина, „Ангел“.

— Зелена светлина потвърдена, „Небе“. „Ангел“, край.

Доусън вдигна поглед от картите и погледна през стъклото към мостика. През гъстия, наситен с влага въздух брегът се виждаше като далечно кафяво-зелено петно. Някъде сред това петно се движеха неговите хора.

Пайн, Мичиган

„Преди няколко дни бях в прегръдките на хубава жена в Москва — помисли си Дима, като се изплю на земята близо до хижата. — А сега съм в забравено от бога блато.“

Късно през съботната вечер той и още един бивш войник на име Иля прелетяха над половината земно кълбо до Канада, а после бяха закарани до Блу Уотър Бридж в Мичиган. А сега патрулираше в блатото и се възстановяваше от комбинирания ефект на умората от полета и махмурлука.

Дима прогони още един рояк от непрекъснато изникващите комари, които го тормозеха. Докато разтъркваше мястото на врата си, където свирепите насекоми го бяха нахапали, той забеляза проблясък на отразена слънчева светлина сред откритата част на мочурищата. Огледа малкото хълмче, където беше видял отблясъка, после забеляза още един.

Дима залегна покрай възвишението. Беше виждал подобни отблясъци в Афганистан и Чечня и зад тях винаги се оказваха хора.

— Йосиф — обади се той по микрофона си.

— Да — отговори грузинецът.

— Дима е. Видях отблясък върху близкия хълм, на северозапад от лагера. Искам разрешение да разследвам.

— Имаш го. Изчакай на позиция, докато изпратя някой друг да те замести на поста.

Йосиф знаеше, че отблясъкът, видян от Дима, най-вероятно не беше нищо важно, но пренебрегването дори на най-обикновено явление по време на мисия като тази можеше да се окаже фатално.

— Иля, поеми поста на Дима.

Иля се надигна от старинната кушетка, преметна автомат през рамо и излезе през входната врата на хижата. Когато наближи северозападния ъгъл, Дима му махна и запълзя нагоре по възвишението.

— Горски — тихо каза Ахсан, — струва ми се, че някой е забелязал окуляра ти.

Горски помръдна изпод леката камуфлажна брезентова наметка, която покриваше легналото му тяло, и залепи око в телескопичния мерник на пушката, за да огледа зоната пред себе си. Двамата с Ахсан бяха известни заедно като отряд „Бог“, защото можеха да поразяват като мълния, спуснала се изневиделица от небето.