Том Грейс - Квантова мрежа

— Немският е майчиният език на Волф. Нямахме много време да прочетем всичко, само достатъчно, за да се уверим, че не са безсмислици.

— Какво мислиш, Оксана? — обърна се към съветничката си Орлов, като й подаде първата папка.

Зошченко внимателно огледа документа и преведе наум част от него от немски на руски. Прекара десетина минути в мълчание, после вдигна погледа си от страницата.

— Виктор, трябва да призная, че нищо не разбирам.

— Значи е измама?

— Не непременно — отговори тя. — Изглежда истинско, но научната част надминава моите познания. Трябва ни експерт в тази област, за да направим смислено заключение.

— Авакум?

— Да.

Орлов помисли за миг.

— Дмитрий, накарай да доведат Авакум тук.

Лесков кимна и издаде заповедта в прикрепения до бузата му микрофон. Няколко минути по-късно жена с дълга къдрава коса влезе в кабинета на Орлов. Тъмните кръгове под очите й подсказваха, че през последните дни вероятно не е спала особено много.

— Елате тук, докторе — настоя Орлов.

Авакум тромаво тръгна към него. Когато се приближи, той й посочи стола вдясно. Жената се подчини.

— Искам мнението ви за нещо, докторе — каза Орлов.

И подаде на Авакум една от папките. Тя я отвори и погледна първата страница.

— Това е страница от тетрадката — каза тихо.

— Да. Погледнете следващата страница и ми кажете какво мислите.

Авакум обърна на следващата страница и започна да чете. Не каза нищо, но Килкъни разчете излъчването на тялото й. Очите й се разшириха сякаш така видяното можеше да достигне по-бързо до ума й.

— Боже мой! — възкликна тихо. — Има ли още?

— Да, има — отговори Орлов. — Какво мислите? Вярвате ли, че това е истинският текст от тетрадките?

— Да — заяви Авакум.

За Килкъни беше ясно, че прочитането на разкодирания текст беше върнало малко от живота в тази победена жена.

— Искате ли да видите как го направих? — директно попита Килкъни.

— Да, моля.

Килкъни й показа оригиналното уравнение, после накратко описа как той и Грин са преработили квантовия алгоритъм на Волф, така че да може да работи на конвенционален компютър.

— Как симулирахте принципа за суперпозиция в програмата? — попита Авакум.

— Не сме го симулирали — призна Килкъни. — Избегнахме го. Преведохме уравнението на Волф от квантов език на такъв, с който можем да работим. Определено не е толкова красиво, колкото кода му, и вероятно не е толкова бързо, но върши работа.

— Може ли да видя останалото? — попита тя.

Орлов й подаде останалите папки, над които тя се наведе с настървение.

— Всяка страница отнема от половин час до четиридесет и пет минути за декодиране — обясни Килкъни, — в зависимост от това, колко текст има на нея.

Орлов изчака, докато Авакум затвори и шестата папка.

— Какво е мнението ти, Лара?

— Тези хора могат да декодират тетрадките.

— Благодаря ти. Това е всичко, което исках — кимна Орлов. После погледна към Лесков. — Дмитрий, погрижи се доктор Авакум да бъде заведена в лабораторията.

След като жената излезе, Купър се облегна назад и кръстоса крака.

— Доволни ли сте? — попита той.

— Аз съм доволна, Виктор — обади се Зошченко.

— Аз също. — Орлов се наклони настрани и натисна бутона за повторно набиране. Този път дълбокият глас вдигна след първото позвъняване. — Йосиф, освободи гостите ни.

— Да, Виктор Иванович — отговори мъжът.

Орлов натисна бутона, който прекъсна разговора.

— Жените ще бъдат оставени на публично място в рамките на един час.

— Добре — кимна Купър. — Сега нека договорим останалата част. В замяна на декодиращата програма на Килкъни ние искаме не само свободата на двете жени, но и думата ви, че всичко приключва дотук.

— Какво имате предвид? — високомерно го изгледа Орлов.

— Искам да кажа, че нападенията ви трябва да приключат. Не би трябвало да ви е трудно да се съгласите. Вече притежавате всичко, което желаете.

— Ако хората ви, които са наблюдавали Сандстром, са ви държали в течение — добави Килкъни, — знаете, че дори да оцелее, ще мине дълго време преди да се върне отново в лабораторията. Няма никой друг в света, който дори да се приближава до възможността да ви настигне.

Орлов се усмихна със задоволство на оценката на ситуацията, дадена от американците.

— Когато ние двамата излезем оттук, всичко ще приключи. Споразумяхме ли се?

Орлов помисли за момент, докато преценяваше, както правеше с всяко решение.

— Дадено.