Том Грейс - Квантова мрежа

Пред главния вход на хотела портиерът ги съпроводи до тротоара и махна към наредените таксита. Овехтяла жълта лада приближи до тротоара и Купър и Килкъни се качиха.

— Сградата на „Финпром“ на Проспекта на мира, да? — попита мъжът за потвърждение на указанията, дадени от Фьодоров.

— Да — отговори Купър.

Шофьорът майсторски премина през средновековния лабиринт из центъра на Москва до Садовое колцо. По бившия градински път стигна до Проспекта на мира, където зави и се отправи към най-северната част на Москва. Килкъни забеляза тристаметров обелиск от полиран метал.

— Какво е това? — посочи той.

— Кое? — попита Купър машинално. — О, да. Това всъщност е първото ти пътуване насам. Тази кула отбелязва съветските постижения в космическите полети.

— Не си падат много по дребните жестове, нали?

— Не и когато трябва да се хвалят с нещо.

Няколко минути по-късно шофьорът спря ладата до тротоара пред сграда от бетон и стъкло. Западен ветрец подръпваше тъмносиния флаг, увиснал под покрива, и разкриваше разперените криле на златен двуглав орел. Под флага се виждаше изписано името ВИО ФИНПРОМ. Килкъни забеляза наблюдателни камери, дискретно разположени по ръба на покрива и близо до централния вход.

Купър даде на шофьора двайсет американски долара — и от любезност, понеже шофьорът всъщност работеше за ФСБ, и за да изглежда ситуацията нормална отстрани. Килкъни взе куфарчето си и излезе от колата.

Едър мъж, който изглеждаше ужасно в официалния си костюм, отключи вратата на вестибюла при приближаването им.

— Купър и Килкъни? — попита той, сякаш повтаряше запомнена фраза.

— Да — потвърди Купър.

Едрият мъж отвори вратата широко и им позволи да влязат. После заключи. Във фоайето Дмитрий Лесков се подпираше на рецепцията. Той почти не обърна внимание на Купър, защото впери в Килкъни отровен поглед, който сякаш заместваше насочен пистолет.

Килкъни се приведе към Купър и прошепна:

— Изглежда ме помни.

— Какво очакваше? Цветя? — пошегува се Купър. — Просто си спомни, че отмъщението е част от руската народопсихология.

— Стана ми ясно.

— Спрете — нареди Лесков.

Той се изправи и даде знак на мъжа на вратата да ги претърси. Мъжът опипа Купър щателно, като не показа никакви задръжки да провери дори горната част на панталона за микрофони или оръжие.

— Прегледай торбата му — нареди Лесков. — Аз лично ще проверя този.

Килкъни подаде куфарчето си на мъжа. Лесков започна да го претърсва, сякаш се опитваше да открие по-скоро физическа слабост, отколкото оръжие. Нолън усети, че е оценяван едновременно като противник и като цел, и разбра, че това е опит да бъде сплашен. Лесков приключи с предната част и се премести отзад.

— Достави ми удоволствие да правя това с жена ти — рече руснакът, явно се опитваше да го подразни.

Килкъни бавно обърна глава наляво и го погледна над рамото си как се ухили, наслаждавайки се на подигравката си.

— Не и наполовина колкото ти харесва да го правиш с мен.

Усмивката на Лесков изчезна.

Килкъни присви устни и издаде звук като от целувка.

— Мамицата ти! — изруга руснакът с почервеняло от гняв лице.

Той изтегли дясната си ръка назад, докато свиваше дланта си в юмрук. Килкъни се завъртя на петата на левия си крак и сведе тялото си напречно спрямо Лесков. Докато се завърташе, издигна лявата си ръка и блокира юмручния удар, а после уви ръката си около тази на руснака. Сетне я дръпна като камшик и хвана лакътя на Лесков, като заби кокалчетата на юмрука си в меката плът на предмишницата му. Ръката на противника му изтръпна и на практика остана неподвижна, като остави гърдите и корема му оголени за нападение.

Килкъни заби бърз удар в слънчевия сплит и му изкара въздуха. С крайчеца на окото си забеляза как огромният мъж пуска куфарчето и се насочва към него. С бърз скок Килкъни сграбчи гърлото на Лесков и притисна пръстите си към трахеята му.

— Кажи на тренираната си мечка да се отдръпне или ще ти изтръгна шибания гръклян!

Пръстите на Килкъни потънаха достатъчно, за да покажат и на двамата, че не се шегува. Купър набързо преведе искането на Килкъни, като се надяваше, че ситуацията няма да се влоши повече.

Лесков кимна и вдигна ръка. Огромният мъж се отдръпна назад.

— Дмитрий — обади се строго глас от вратата в дъното на фоайето. Беше Виктор Орлов. — Какво става тук?

— Мисля, че става въпрос за културни различия — каза Килкъни с поглед, впит в Лесков, — но с господина изгладихме недоразумението, нали?