Том Грейс - Квантова мрежа

Лесков се вторачи в очите му с дръзко предизвикателство. Ако изборът беше негов, щеше да довърши Килкъни веднага или да загине, докато се опитва да го стори.

— Да — потвърди с прегракнал глас.

Килкъни отпусна хватката си върху ръката и гърлото на Лесков, после се отдръпна с ръце на нивото на гърдите. Лесков също отстъпи крачка назад и разтри гърлото си с ръка.

— Имаха ли нещо в себе си? — попита Орлов.

— Не — отговори Лесков, гласът му се завръщаше. — Чисти са.

— Много добре, господин Купър, господин Килкъни, ако ме последвате, можем да преминем към деловата част.

Килкъни вдигна куфарчето си от мястото, където мъжът го беше оставил — като провери дали лаптопът все още е цял — после го взе и последва Купър. Лесков вървеше няколко стъпки след него, като се мъчеше да се справи с раните, нанесени на тялото и на гордостта му.

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш! — прошепна строго Купър.

— Разузнаване, Барт.

Орлов ги поведе по широк коридор, който все още беше изпълнен с лекия аромат на свежа боя и нов килим. Покани групата в официалния си кабинет, а Лесков затвори тежката дървена врата зад гостите и застана до нея.

— Господа, преди да започнем — каза Орлов, като влезе в ролята на гостоприемен домакин, — бих искал да ви представя Оксана Зошченко, моя научен съветник.

— Добър вечер, господа! — поздрави Зошченко с хладна професионална отчужденост.

— Моля, седнете — посочи широкия диван Орлов.

Купър и Килкъни се настаниха на дивана с гръб към Лесков. Орлов и Зошченко седнаха на двойка тапицирани столове в стил Луи XV.

Купър се прокашля леко, за да прочисти гърлото си.

— Нашето присъствие тук е знак за добрата ни воля. Сега е времето и вие да покажете същото.

Орлов кимна и измъкна тънко тефтерче от джоба на костюма си. Набързо прелисти страниците, после набра номер от телефона, който стоеше на старинната маса до него.

Звукът на далечен телефонен звън измърка от високоговорителя и след две позвънявания се чу отговор.

— Да? — попита дълбок глас.

— Говори Орлов. Дайте жените на телефона.

За момент се чу тишина, после гласът на Келси прозвуча на линията.

— Здравейте? Нолън?

— Тук съм, Келси. Как сте?

— Добре сме. Не са ни наранили.

— Това е чудесно. Дръж се, Келси, това скоро ще приключи. Може ли да говоря с Ели?

— Разбира се.

— Здравей, Нолън — обади се възрастната жена.

— Здравей, Ели. Радвам се да чуя гласа ти. Исках да се уверя, че си добре.

— Като се изключи, че тук е твърде горещо и влажно, добре съм.

— Чудесно. Ще видя и двете ви много скоро.

— Доволни ли сте? — попита Орлов, след като разговорът приключи.

— Ами тяхното освобождаване? — отвърна с въпрос Купър.

— След като бъда удовлетворен от декодирането на тетрадките, жените ще бъдат пуснати.

— Нолън, покажи му.

Нолън извади лаптопа си от куфарчето и го остави върху полираната маса за кафе пред него. Машината стартира бързо.

— Ще ви покажа алгоритъма, който Волф е създал, за да кодира своето изследване — поде Килкъни. — Записал го е на корицата на всяка от тетрадките.

Той повика текстов файл, в който се открояваше сложна математическа формула, после обърна лаптопа към Зошченко и Орлов. И двамата изглеждаха объркани от това, което виждат.

— В случай че се чудите, това е алгоритъм за квантов компютър.

— Такова нещо не съществува — подхвърли Зошченко скептично.

— Така е, все още няма. Математическите изчисления на Волф са верни, макар и трудни за възстановяване в конвенционален смисъл. Когато е кодирал тетрадките си, той е използвал този алгоритъм и е извършвал действията наум. Аз пренаписах алгоритъма, за да работи на обикновен компютър.

— Ами ключът? — попита Орлов. — Къде е пръстенът?

— На безопасно място и чака притежателя си. Не ви трябва пръстенът, а само надписът. — Килкъни отвори друг текстов файл и им показа ключа на Волф. — Вградил съм го в декодиращата система.

— Купър каза, че си декодирал част от тетрадките.

— Така е.

— Покажи ми.

Килкъни извади шест папки от куфарчето си и ги подаде на Орлов.

— Това са няколко страници от първата тетрадка. Всяка папка съдържа факсимиле на оригиналната страница, последвана от декодирания от нас текст.

Орлов отвори първата папка и видя разпечатка на сканирана страница от тетрадката на Волф. Като обърна листа, пред очите му се появи текстовата версия на Килкъни.

— На немски ли е? — попита Орлов.