Том Грейс - Квантова мрежа

— Морална целесъобразност.

— По-скоро аморална целесъобразност. Разпитах няколко от тези учени и те бяха горди от това, което бяха сторили. Какво като са умирали хора — това беше допустимо за напредъка на работата им. Да наблюдавам как тези мъже водят охолен живот в САЩ след видяното в лагерите на смъртта направо ме побъркваше. И като човешко същество, и като евреин, не можех да търпя подобно двуличие. Когато бях разпределен в Германия по време на окупацията, се свързах с група европейски евреи, които търсеха възмездие за бившите си потисници. Бяха известни като Нокмим — Отмъстителите — и се бяха зарекли да унищожат всеки военнопрестъпник, когото могат да открият. На няколко пъти съм им давал сведения, които ставаха причина за действията им срещу определени индивиди; някои бяха немски учени и инженери, заловени от Алианса.

— Бил ли е Йохан Волф един от тези немски учени? — попита Килкъни, като се досети накъде води тази история.

— Да. През четиридесет и седма година бяха открити документи, които уличаваха Йохан Волф във военни престъпления. Уликите бяха малко, но достатъчно за Нокмим да му издадат смъртна присъда. По това време той вече беше в САЩ.

— Значи са изпратили убиец, за да го елиминира.

— Не убиец, екзекутор. Съдът на Нокмим е обявил Волф за виновен за престъпления срещу човечеството. Справедливостта трябваше да възтържествува. Аз бях човекът, изпратен да изпълни присъдата на Волф.

— Ти си убил Йохан Волф? — Нолън се приведе на сантиметри от лицето на Купър.

Купър кимна, а в гърлото му се сви буца. Той затвори очи и се опита да потисне емоциите си.

— Убил съм няколко души през живота си, Нолън, но никой не ме е преследвал като Йохан Волф. Както казах, уликите срещу него бяха малко и аз не смятах, че са достатъчни. И все пак смъртната присъда беше издадена. Когато дойде време да се завърна в САЩ, ми беше възложена задачата да въздам правосъдие над Волф. На новата си работа в новосъздаденото ЦРУ успях да открия Волф в Ан Арбър. Докато го наблюдавах, не можех да си представя как този човек би могъл да бъде чудовището, описано в документите, довели до неговото осъждане. Водеше спокоен живот. Беше влюбен. Борех се с тези противоречия, но накрая чувството ми за дълг надделя над желанието ми за истината. На десети декември хиляда деветстотин четиридесет и осма нападнах Волф точно пред кабинета му, убих го и скрих тялото.

Купър махна на стюардесата да му донесе още едно питие. Изчака тя да отмине и продължи разказа.

— След това имах жена, деца — всички онези неща, от които бях лишил Йохан Волф. Бях преследван от мисълта за него, защото не бях сигурен дали съм постъпил правилно. Тази неясна вина щях да отнеса със себе си в гроба. Когато тялото на Волф беше открито, реших, че за благото на душата ми трябва да узная истината за него.

— И какво откри?

— Открих, че Волф не е бил такъв, за какъвто са го смятали Нокмим. Научих, че е бил почтен човек, блестящ учен, който е можел да предложи много нови неща. Нещо повече, изложил се е на голяма опасност, за да попречи на немците да разработят атомна бомба. Волф може би е бил най-големият герой на тази война. И… И открих, че съм убил невинен човек съвсем хладнокръвно. Волф не е бил виновен за престъпления срещу човечеството, но като лиших света от този гений, всъщност аз съм извършил такова престъпление.

Купър заплака безмълвно. Килкъни беше благодарен, че притъмнената кабина предлага поне малко уединение. Като изслуша тази история, той се почувства като свещеник в изповедалня, но не можеше да даде опрощение на Купър, за да облекчи вината му.

— Вината ми към Волф никога не може да бъде изкупена.

— Тогава защо се замесваш? — попита Килкъни.

— Защото след повече от петдесет години ми беше дадена възможността да поправя малка част от стореното. Волф е бил учен, а не нацист. Работел е за немците, защото не е имал избор. Лара Авакум е в абсолютно същата ситуация; тя работи за Орлов, защото до главата й е опряно оръжие. Съюзниците са освободили Волф, но кой ще освободи Авакум, ако не го направим ние? Хора като нея и Сандстром са наследниците на Волф; те търсят истините, които могат да променят света.

Килкъни кимна, докато връзката между миналото и настоящето на Купър му се изясни.

— Освен това го правя и защото искам да върна тетрадките на Волф. Те са запис на живота на този човек, неговото наследство. Ако е бил толкова блестящ, колкото казваш, тогава тези тетрадки са доказателство за неговия гений и трябва да бъдат изнесени публично. Да останат в ръцете на Орлов ще бъде все едно да бъдат заровени в земята. Затова трябва да ги върнем. Не мога да поправя стореното, но може би мога да направя нещо в негова памет.