Том Грейс - Квантова мрежа

— Тези условия са невероятно щедри, Купър. Защо?

— Припишете го на добрата ми воля. Всичко, което ни интересува, са заложниците. Килкъни има копие само от десетина страници от тетрадките на Волф, така че ключът не му помага особено. Както казах и по-рано, вие спечелихте. Да уредим това и да приключим.

— Дадено. Очаквам с нетърпение да се срещнем утре, господин Купър.

— И аз.

Купър затвори телефона.

— Не съм правил нещо подобно от доста време.

— Забележително представление! — възхити се Килкъни.

— Сега трябва просто да изчакаме обаждането.

Малко по-късно телефонът иззвъня. Килкъни бързо вдигна слушалката.

— Тук е Нолън Килкъни.

— Нолън, Келси е.

— Как сте двете с Ели? — заговори достатъчно силно, за да го чуят другите.

— Добре сме. Не са ни наранили.

— Открихме ключа на Волф, така че само трябва да изчакате, докато направим размяната. Всичко ще приключи утре, обещавам.

— Обичам те, Нолън.

— И аз те обичам, съкровище.

Линията прекъсна.

— Изключиха я — обясни Килкъни, докато затваряше телефона. — Добре е, просто беше уплашена. Каза, че и двете са добре.

— Дано да е така до утре — каза Купър. — А сега трябва да направя следващото си обаждане.

Той взе слушалката от Килкъни и набра някакъв номер.

— Гарднър, Купър е. Успяхте ли да проследите последното обаждане?

— Да, сър. Идваше от окръг Аренак, Мичиган, близо до град, наречен Стендиш. Имам адрес и точни координати.

— Прочетете ми ги.

Купър си записваше, докато Гарднър четеше резултатите от проследяването.

— Гарднър, това е ситуация със заложници, която може да има последствия за националната сигурност. Свържи се с хората от отдела за разследвания. Искам пълна информация за този имот и всичко, което успееш да намериш. И ми трябва за вчера. Запиши адрес на електронна поща.

— Готов съм — заяви Гарднър, възбуден от притока на адреналин.

Купър внимателно прочете адреса на Килкъни.

— Записа ли го?

— Записах го, сър. Ще имам нещо за вас до тридесет минути.

— Добре. И освен това искам дискретно наблюдение на имота. Виж дали не можем да използваме сателит, за да направим няколко снимки. Изпрати ги на същия адрес.

— Сър, Килкъни има ли разрешение за сателитни снимки?

— Да, на моя отговорност. Ако искаш, мога да накарам директор Барнет да ти се обади, за да го потвърди.

— Стига ми вашата дума, сър — каза Гарднър добродушно.

— Добре. — Купър затвори и остави преносимия телефон на бюрото.

— Намерих програмата за джипиес картографиране — обяви Грин. — Трябват ми само координатите.

Купър прочете точните ширина и дължина, които Гарднър му беше дал, Грин въведе числата и натисна ENTER. Сателитната програма за глобално позициониране показа кълбо на екрана, което започна да става все по-голямо и по-голямо, сякаш наблюдателите летяха към Земята през космоса. Северна Америка изпълни екрана, после се появи отчетливата форма на долната част на Мичиганския полуостров. Най-накрая програмата приближи мястото от северното крайбрежие на Сагинау Бей, където река Райфъл се вливаше в залива.

— Спускал съм се с кану по тази река като бойскаут — каза Килкъни, докато се взираше в екрана. — Веднъж минахме по цялото течение до залива. През по-голямата част от бреговете има мочурища и дървета и само няколко къщи покрай брега. Много често ловят патици. Мисля, че приятелите ми ще могат да се справят с това.

30 юли

Москва, Русия

Телефонът иззвъня и разкъса тишината в стаята, в която Орлов чакаше. Той вдигна бързо, напълно уверен, че от другата страна се обажда Дмитрий Лесков.

— Обаждането до Килкъни беше осъществено.

— Някакви проблеми?

— Не. Бяхме кратки и не оставихме време да проследят обаждането. Нютън не каза нищо различно от това, което й наредихме.

— Добре. Прехвърли грижата за заложниците на Йосиф. След като Килкъни и Купър ще идват в Москва, искам ти да се погрижиш за сигурността. Билетите те чакат на летище „Трай Сити“. Оттам отиваш до Ню Йорк, откъдето съм уредил „Конкорд“ да те закара в Европа. Важно е да пристигнеш тук няколко часа преди нашите посетители.

Докато записваше информацията за полета, изблик на гняв обзе Лесков. Килкъни имаше пръст във всичко, което бе объркало тяхната операция, беше причинил и смъртта на неговия брат Павел. Той си поигра с идеята да остави хората си да изнасилят жената на Килкъни, просто за отмъщение, но подобни действия не се вместваха в плановете на Орлов.