Том Грейс - Квантова мрежа

Другите трима мъже кимнаха.

— Решено. — Той подаде на Купър безжичния телефон. — Барт, време е да проведем няколко разговора.

Купър прехвърли бележника си, докато не откри списък с телефонни номера, и набра първия от тях.

— Електронно наблюдение. Гарднър слуша.

— Гарднър, Барт Купър се обажда. — След това издиктува идентификационния си номер в Управлението. — Искам обратно проследяване на този номер за всички входни обаждания, като се започне от мига, в който затворя. Собственикът на линията е до мен, така че няма нужда от съдебна заповед.

Той чу как Гарднър въвежда номера му в компютъра и проверява дали правомощията му позволяват искането за обратно проследяване. Купър се усмихна, нямаше много агенти в Лангли, които да разполагат с повече власт от него.

— Всичко е готово, господин Купър. Националната разузнавателна служба ще следи тази линия, след като затворите.

— Благодаря, Гарднър.

Купър прекъсна разговора и набра дълга поредица от цифри.

Нолън дръпна Мосли настрани.

— Кал, какво е обратно проследяване?

— Като нормално телефонно проследяване, но е много по-бързо. Може да се използва и за мобилни телефони и да открива местоположението им с помощта на клетките или сателитите. С негова помощ можем да фиксираме обаждане от всяко място на Земята, а понеже не знаем къде се намират заложниците, имаме нужда точно от това.

Купър застана в центъра на стаята със слушалка до ухото.

— Дом Орлова — отговори дрезгав глас от другия край на линията.

— Добрий вечер. Вы говорите по английски? — попита Купър.

— Да, говоря английски — отговори мъжът с отчетлив акцент.

— Добре. Името ми е Барт Купър и искам да говоря с Виктор Орлов.

— Господин Орлов не желае да бъде безпокоен. Това е частна линия. Как получихте този номер?

— Това не е важно, важно е съобщението, което смятам да направя на Орлов. Не ме интересува дали ще трябва да го извлечете от леглото на любовницата му, просто ме свържете веднага. Ако ви попита, кажете, че имам ключа за тетрадките на Волф.

Мъжът премисли чутото.

— Момент, ще видя дали ще приеме обаждането.

— Много добре. Ще изчакам.

Мина известно време, през което Килкъни и другите се чудеха какво ли става от другата страна на линията.

— Господин Купър — обади се мъжки глас с едва доловим акцент, — аз съм Виктор Орлов. Познавам ли ви?

— Не, не лично, но аз имам доста връзки. В момента съм при Нолън Килкъни. Получихме съобщението ви във връзка със заложниците.

— За какво говорите?

— Стига глупости, Орлов! Малката игра приключи и вие спечелихте. Обаждам се, за да сключа сделка и да сложим край на всичко това. Имаме ключа за кода на Волф. Килкъни успешно е дешифрирал няколко страници от тетрадките, така че сме уверени, че ключът работи. Ако го искате, сега е времето да преговаряме.

— Много добре, господин Купър, но искам да знам с кого си имам работа. Кой сте вие?

— Да кажем, че съм човек с достатъчно влиятелни приятели, за да мога да намеря домашния ви телефон, и това е всичко, което трябва да знаете за мен. Основният ми интерес е да върна двете жени невредими. Ако преговаряте директно с мен, няма да имате никакви проблеми.

— Много добре — отговори Орлов заинтригувано. — Какво предлагате?

— Първо, видеоклипът, който сте изпратили, е безполезен. Искаме живо телефонно обаждане, за да се уверим, че заложниците са невредими.

— Това може да се уреди.

— Добре, защото от това ще зависи сделката. Ще очаквам обаждането в рамките на десет минути след като приключим разговора. — Купър издиктува номера на Нолън. — Предполагам, че заложниците са наблизо. Не се тревожете, няма да ви питам къде са. И без това няма да ми кажете.

— Напълно вярно.

— Като мярка за сигурност и за двете страни предлагам да разделим размяната. Заложниците трябва да бъдат на публично място по ваш избор. Когато им кажете, вашите хора просто ще ги оставят там и ще се отдалечат. Жените ще ни се обадят, за да съобщят, че са били освободени.

— Как ще получа ключа за шифъра?

— Тази част е малко по-сложна. Нолън Килкъни и аз ще пътуваме до Москва, където ще се срещнем с вас в кабинета ви на Проспекта на мира.

— Изглежда знаете доста за мен, господин Купър — каза Орлов подозрително.

— Както вече споменах, имам доста добри връзки. Ще излетим оттук по-късно следобед, което значи, че ще кацнем в Москва утре следобед. Нека се уговорим тримата да се срещнем във вашия кабинет в шест часа. Когато пристигнем там, ще кажете на хората си да освободят жените. Щом се уверим, че това е направено, ще ви предадем ключа на Волф и декодиращата програма на Килкъни.