Том Грейс - Квантова мрежа

— За щастие Волф е разработил само прост квантов алгоритъм — нещо, което е можел да прави в главата си — добави Грин. — Успяхме да сглобим много груба конвенционална програма, която да симулира метода на Волф — нещо като да пренапишем симфония на Моцарт за свирки и дрънкалки. Ако имахме работещ квантов компютър, досега да сме превели цялата тетрадка.

— Защо не си вземете един? — попита Купър.

— Квантов компютър? — изсмя се Нолън. — Все още не са изобретени.

Грин опря кокалчетата си в компютъра на Нолън.

— Засега това е най-доброто, което може да се използва.

Мосли и Купър наблюдаваха как първите няколко низа от декодиран текст се появяват в дясната страна на монитора. После забелязаха малката купчина разпечатани страници на бюрото.

— Това е частта, която вече сте завършили?

— Да, можеш да погледнеш — предложи Нолън.

Купър сложи очила и вдигна страниците.

— На немски е, което е обяснимо. Това е майчиният език на Волф. За съжаление това е всичко, което мога да разпозная. Науката никога не е била сред силните ми страни.

— Не мисля, че някой в тази стая може напълно да оцени работата на Волф — отбеляза Нолън. — Ще ни трябва човек, който да ни я обяснява на порции.

— Е, определено не е за мен — съгласи се Купър, като остави страниците обратно на бюрото.

— Достатъчно за тетрадките — каза Нолън. — Какви са последните вести за похитителите? Знаем ли с кого си имаме работа?

— Не знаем къде са заложниците. Свързах се с ФБР и те като нас не мислят, че са напуснали страната. Освен това май потвърдихме, че Ели не е носела пръстена в себе си.

— Защо мислиш така? — попита Нолън.

— ФБР следи къщата на Ели и са забелязали някакви хора да душат наоколо. Номерът на колата е на високопоставен шеф на руската мафия. Това ми подсказва, че Орлов все още търси пръстена. Мисля, че Ели и Келси са добре, трябва да са, иначе Орлов няма да има с кого да преговаря.

— Кой е Орлов? — попита Нолън.

— Мъжът, който е отговорен за цялата тази каша. Нека седнем, а ние с Барт ще ти разкажем какво открихме.

Нолън махна празна кутия от пица от масата и четиримата мъже седнаха около нея. Купър измъкна папка от куфарчето си и я сложи отгоре.

— Най-напред — започна Мосли — хората ни потвърдиха казаното от Грин за съобщението, което ми препрати. Идва от интернет сървър на корпорация, наречена ВИО „Финпром“. Тя е със седалище в Москва и служи като холдингова компания за разностранни финансови и индустриални видове бизнес. „Финпром“ е съкратено от финансов и промишлен, тоест „финансово-индустриален“.

— А ВИО? — попита Нолън.

— Това са инициалите на собственика на тази бизнес империя — отговори Купър, докато слагаше снимка на масата — Виктор Иванович Орлов.

След това сложи още една снимка до тази на Орлов — на привлекателна брюнетка в средата на четиридесетте.

— Оксана Зошченко, заместник-директор на Руската академия на науките. Малко след като беше открито тялото на Йохан Волф, Зошченко и аз, независимо един от друг, сме изискали информация за Волф от архивите на КГБ на Лубянка. Сметнах това съвпадение за странно, докато Кал не ме въведе в неговото разследване. По-нататъшната проверка на Зошченко разкри два много интересни факта. Първо, тя е била в Ан Арбър тази пролет като гост на университета. Очевидно един от управителите я е завел на заседанието на Мичиганския консорциум по приложни изследвания, на което Тед Сандстром е изнесъл презентацията.

— Тогава е разбрала за него — каза Нолън.

— Дори е подписала споразумение за неразкриване на тайната, но не е удържала на обещанието си. Втората информация за Зошченко е, че допълва приходите си, като осигурява консултантски услуги на Орлов. Такъв вид договорки тук се приемат като конфликт на интереси, но явно в Москва не представляват проблем.

После Купър сложи трета снимка на масата — увеличен близък план на мъж с руса коса.

— Това е Дмитрий Лесков. В момента той е изпълнителят на Орлов; той движи мръсните му сделки, занимава се с мокрите поръчки. Лесков е бивш капитан от Спецназ — съветските специални части.

— Опасен мъж, предполагам — подхвърли Грин.

— Меко казано. Лесков е добре трениран и много способен наемник. Човек, който не трябва да се подценява. Моите познати в Москва и аз направихме проверки за пресичанията на границите и открихме пристигания и заминавания, които показаха, че Лесков и още четирима руснаци са били в САЩ по време на атаката над лабораторията на Сандстром.