Том Грейс - Квантова мрежа

— В миналото беше по-просто, приятелю — съгласи се Лесков. — Но ако си спомняш, и заплатите ни бяха доста по-ниски тогава.

— Както и по-редки — допълни Йосиф през смях.

— Изпратен ли е видеоклипът в Москва?

— Да. Миша се погрижи за това преди петнадесет минути. Москва потвърди получаването и са доволни.

— Добре. Сега Орлов може да започне преговорите.

30 юли

Декстър, Мичиган

Кал Мосли паркира наетия таурус до овехтелия микробус на Грин. Докато той и Барт Купър слизаха от колата, два твърде дружелюбни жълти лабрадора изтичаха към тях, за да ги посрещнат. Чуха пронизително изсвирване от предната веранда на къщата.

— Бъкли, Бабс! Елате тук!

Двете кучета се стрелнаха обратно към верандата и спряха в краката на Мартин Килкъни.

— Благодаря — кимна Мосли, после представи Купър и себе си, докато се приближаваха. — Търсим Нолън. Би трябвало да ни очаква.

— При това с нетърпение. Минете през страничната врата на хамбара, ей там. Качете се нагоре по стълбите към жилището му.

Мосли поведе Купър през огромния осъвременен хамбар и нагоре по витото стълбище към таванската част. Завариха Нолън и Грин сред купчина остатъци от нощните им атаки над кодиращия алгоритъм на Волф. Никой от тях не забеляза пристигането на двамата мъже.

— Добро утро, господа — провикна се Мосли. — Убеден съм, че имахме среща.

— Добро утро, Кал — поздрави Нолън и вдървено се изправи. — Предполагам, че това е Барт Купър.

— За мен е удоволствие — каза Купър, докато се здрависваха.

Нолън се прояви като гостоприемен домакин:

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Имаме кана с кафе и малко сок.

— Кафе ще ни дойде добре. За мен черно — отговори Купър.

— Същото — добави Мосли.

— И аз бих пийнал едно — присъедини се Грин и бавно се отправи към кухнята, където напълни три чаши.

— Ако се съди по тъмните кръгове под очите ви — поде Купър, — бих казал, че сте бодърствали доста време. Над какво работите?

— Разкодираме тетрадките на Волф.

— Разбили сте кода? — попита Мосли учудено.

— Много по-лесно е, когато имаш ключа — отговори Грин.

После Нолън обясни как е получил копие на надписа на пръстена от магазина за бижута.

— И как върви? — попита Мосли нетърпеливо.

— Напредваме, но бавно. Грин, покажи му.

— Разбира се, шефе.

Той се запъти към компютъра на Килкъни.

— Съберете се наоколо — подкани останалите. — Но държа да ви предупредя, че това не е най-прекрасната програма, която е писана някога. Доста е примитивна в сравнение с метода на Волф, но върши работа.

Грин увеличи прозореца на разкодиращата програма, докато той не запълни целия двадесет и един инчов екран. Дисплеят показваше два празни вътрешни прозореца един до друг.

— Ще отворя страница шеста от първата тетрадка на Волф. Вече декодирахме първите пет.

Левият прозорец се изпълни с широка колона от привидно произволни символи и букви. След като кодираният текст се зареди, програмата маркира първия ред на текста и курсорът се промени от стрелка на въртящ се часовник.

— Волф умишлено е използвал колони, за да записва информацията в тетрадката си, защото му е помагало да я поддържа подредена в главата си. Разбирате ли, той е използвал многомерни матрици по начин, какъвто никога не съм виждал. Все още съм удивен, че този човек е можел да прави в главата си това, с което модерният компютър на Нолън се бори в момента.

Разкодираната версия на първите няколко символа започна да се появява в десния прозорец. Знаците идваха с прекъсване и времето между появяването на всеки следващ беше ту по-кратко, ту по-дълго.

— Защо е толкова неравномерно? — попита Купър.

— Просто програмата е написана по този начин — отговори Нолън, като се прозяваше. — Методът, който Волф е използвал за кодирането, е продукт от изчисленията, които е разработил за изследванията си. Как ще бъде обработена част от информацията, се определя от вероятностите.

— Какво? Загубих се, Нолън — простена Мосли.

— Не се тревожи. Грин и аз разглеждахме нещата отново и отново, докато накрая внезапно си обяснихме как работи този алгоритъм. Повечето кодове разчитат на някаква форма на заместване — А става Ф, или У, или четиринайсет — в зависимост от метода четеният текст се трансформира от един вид в друг. Елементарен черно-бял процес.

— Дотук ясно — ободри се Мосли.

— Квантовата реалност е изпълнена с нюанси на сивото. А може да стане Ф, У и четиринайсет едновременно. По същество всеки знак има безкрайно много едновременни възможности. Затова с помощта на вероятностите трябва да открием отговора, който търсим.