— Защо не!
Нолън погледна надолу към майсторски изработените пръстени, уникални произведения на изкуството. Обикновените златни халки постепенно бяха изместени от по-сложни геометрични мотиви; камъните варираха от традиционните диаманти до по-причудливи скъпоценни камъни, обработени така, че светлината да танцува по тях.
— Мисля, че намерих това, което търсехте — обяви бижутерът, докато се изкачваше по стълбите.
Сложи стара кафява папка върху стъклената витрина, над пръстените, които Нолън тъкмо разглеждаше. Отвори на пожълтяла страница, написана на ръка.
— Клиентът е бил Йохан Волф, препоръчан от дядо ви. През декември четиридесет и осма година господин Волф е закупил четиринадесеткаратов златен годежен пръстен, направен по оригинален дизайн. Видът му е на масивна халка, гладко полирана. Пръстенът е бил надписан със следното…
Бижутерът прехвърли следващите няколко страници, докато не достигна лист разграфена хартия, която съдържаше дълга поредица числа.
— Не е особено романтично като за надпис, нали? — отбеляза бижутерът.
— Не, но точно това търся — отвърна Нолън. — Мога ли да получа копие от страницата?
— Разбира се.
— Още нещо. След като си тръгна, приберете папката в сейфа си.
— Защо?
— Хората, които стреляха по улицата пред магазина ви в сряда, също търсят тази информация. Ако някой друг ви пита за този пръстен, кажете му, че папката е у мен.
Докато излизаше от магазина, Нолън извади телефона си и набра Грин.
— Йо, тук е Грин.
— Здрасти, Грин. Останаха ли ти някои от сканираните страници от тетрадките на Волф?
— Имам няколко дискети в раницата.
— Добре, донеси ги. В момента съм в центъра. Ела у нас след половин час. Тогава ще ти кажа за какво става въпрос.
29 юли
Ан Арбър, Мичиган
Грин пристигна малко след Нолън и паркира жълтия си микробус „Фолксваген“ до червения вайпър. С малко късмет смяташе да възстанови тридесет и пет годишното возило до първоначалната му слава до края на лятото.
— Тук съм — обади се Грин, докато излизаше от микробуса. Носеше подрязани дънки, шарена риза и високи маратонки на жълто-черни квадратчета. — Какво става?
— Намерих ключа на Волф — каза Нолън. — Да се качим по стълбите и да разбием Лобо.
В апартамента Грин остави раницата си на кухненската маса и започна да изважда дискети и разпечатки.
— Нека ти кажа какво имаме досега — каза той. — Като за начало знаеш ли нещо за квантовите компютри?
— Само каквото съм чел от разни списания.
— При цифровия компютър, като този на бюрото ти, информацията се записва като поредица от нули и единици — битове.
— Да, спомням си го от часовете по информатика — отговори Нолън.
— В квантовия компютър обаче квантовите битове или кюбитовете, съществуват в множество състояния едновременно. Няма да навлизам в темата за дуалността на вълните и частиците и суперпозицията, но важното е, че един кюбит може да представи много повече информация, отколкото обикновените цифрови битове, с които ти и аз разполагаме.
— Бях чел за няколко изследователски проекта, в които е бил направен елементарен квантов компютър.
— Екип от хора от Ай Би Ем, Ем Ай Ти, Бъркли и Оксфорд бяха създали хлороводороден процесор и го използваха, за да сортира неподреден списък. Можем да направим същото с конвенционални програмни алгоритми, но квантовият компютър може да сортира списък от един милион имена петстотин пъти по-бързо. При по-сложните проблеми предимството нараства експоненциално.
— Не ми казвай, че Волф е сътворил квантов компютър, за да закодира тетрадката си.
— Не, тогава все още не са разполагали с необходимата технология, за да се справят с такъв проблем. Та умниците, които работят в тази област, и в момента едва остъргват повърхността. Но както и обикновените компютри, квантовият се състои от два различни компонента.
— Хардуер и софтуер — предположи Нолън.
— Точно така. Преди около шест години човек от лабораторията на Ей Ти Енд Ти на име Шор е написал квантов алгоритъм за разлагане на цели числа на множители. На хартия тази програма изглежда като нещо, което ще се справи с всичко, писано за цифрови машини. Шор сериозно е уплашил хората, чието занимание е да пишат програми за кодиране на данни, защото подобен алгоритъм може да схруска за закуска шифрите, които използват големи прости числа като ключ.
— За техен късмет няма машина, на която да го пуснат.
Читать дальше