Том Грейс - Квантова мрежа

— Все още не, но до двадесет години методите за квантово програмиране ще преобърнат компютърния свят с главата надолу. Смяташ ли, че Y2K беше проблем? Сигурността в интернет ще се изпари в мига, в който се включат машини, способни да изпълняват квантови програми. — Грин спря, за да си поеме дъх. — Но да се върнем на Волф. Този шифър ми напомни за някои изследователски статии за квантовото смятане, които съм преглеждал, така че изтеглих няколко от нета, за да видя дали догадките ми са верни.

— И какво е твоето заключение?

— Йохан Волф е разработил нов вид изчисления и като страничен продукт е написал алгоритъма си за квантово криптиране. Ако си мислиш, че схемите на елиптичните криви са трудни за разбиване, значи още не си видял нищо. Искаш ли да знаеш кое е наистина безумното в цялата работа?

— Да.

— Алгоритмите, независимо дали са квантови или обикновени, по същество са списък с инструкции, които казват как да се направи нещо. Ти и аз сме разглезени. Свикнали сме да пишем собствени програми, да ги пускаме в компютъра и да оставяме машината да свърши цялата черна работа.

— Затова хората са създали компютрите.

— Точно така е, но Волф не е имал компютър, когато е правил своя алгоритъм. Тогава е имало само шепа допотопни цифрови машини в целия свят, а квантовите компютри са били нещо немислимо до началото на деветдесетте. От сегашна гледна точка алгоритъмът на Волф е невероятно програмно постижение. А това, че го е написал преди петдесет години, направо не е за вярване. И наистина не мога да проумея как той не само е написал тази малка математическа симфония, а я е проиграл в главата си и я е използвал да закодира тетрадките си. Шифърът на Волф е изумително постижение — каза Грин с възхищение. — Опитах се да създам графика за различните части на Лобо и той работи с нещо от порядъка на единадесет измерения. Какъв блестящ ум! Говорим за Айнщайн и Рейнмен, събрани в едно.

— Схванах. Но можем ли да разкодираме тетрадките?

— Да, но ни предстои сериозна работа. Разбираш ли, имаме неговия ключ и квантовия му алгоритъм, но не и квантов компютър, на който да го пусна. Ще трябва да реконструираме този алгоритъм, като използваме конвенционални програмни методи.

— Е, да се захващаме. Разбиването на кода е единственият ни шанс да си върнем Келси и Ели невредими.

— Ще остана тук, докато не получим смислен текст от това нещо. Ще ми трябва кофеин и някаква стимулираща музика. Какво имаш?

— Какво ще кажеш за диетична кола и Рамонес?

— Като за начало не е зле.

Грин запретна ръкави и започна да нахвърля груба блок схема на програмите, които трябваше да се напишат. Нолън му подаде леденостудена кутийка, а бумтящият бас и гръндж звученето на триструнен китарен риф се разляха от вградените в стената високоговорители и изпълниха помещението с мощни звуци.

29 юли

Москва, Русия

— Работиш до късно — каза Орлов, когато влезе в кабинета на Авакум.

Видя я как се сви, сякаш я удари електрически ток. Стреснато се обърна, за да посрещне неочаквания посетител. Видът на Виктор Орлов, застанал на входната врата, не успя да намали притеснението й.

— Не ви очаквах, господине — каза Авакум, докато се изправяше пъргаво.

Тя разсеяно отметна няколко кичура коса от лицето си.

— Не се съмнявам. Моля те, седни.

Авакум се подчини машинално, като все още се опитваше да се овладее. Орлов разкопча сакото си и седна на един от столовете в стаята.

— Какво мога да направя за вас? — попита тя с разтреперан глас.

— Вече правиш това, за което си наета, Лара. Според Оксана Зошченко отбелязваш невероятен напредък. Това ме радва.

— Благодаря ви.

— За съжаление не съм дошъл да обсъждаме работата ти. Изглежда имаме проблем със сигурността.

— О?

Очите на Орлов се присвиха и Авакум усети как той се взира в нея. Отношението му видимо се промени.

— Да. Много талантливи хора като теб работят за мен. Част от тях се грижат за всички компютри, които се използват в различните ми бизнес начинания. — Орлов посочи към машината на бюрото. — Мрежата, към която е свързан твоят компютър, се следи от тези хора. Те виждат всичко, което минава през нея, включително електронното съобщение, което си изпратила вчера на мъж на име Нолън Килкъни.

Сърцето на Авакум замря за момент, а после от изблика на адреналин заби бясно.

— След като си се свързала с него, предполагам, че знаеш кой е Килкъни и какво представлява.