Том Грейс - Квантова мрежа

— Какво става, Нолън?

— Кал, както казваше покойната ми майка, цялата тази каша отива по дяволите.

После Нолън набързо разказа за всичко, което се беше случило от сутринта.

— Келси успя ли да потвърди теорията си за пръстена?

— Не знам. Щеше да ми се обади, след като поговори с Ели по въпроса. Така и не се стигна дотам.

— Нещата се развиват малко по-бързо, отколкото очаквах. Знаеш ли дали пръстенът е бил у Ели?

— Не, но е уместно да предположим, че го е задържала от сантиментални подбуди. Нямам идея дали го е донесла тук, или го е оставила вкъщи.

— Знаеш ли адреса там?

— Нямам го в момента, но ще ти се обадя, като се прибера.

— Добре, след като го получа, ще звънна във ФБР и ще ги накарам да се координират с местната полиция, да отцепят къщата й и да я претърсят. Ако Ели не носи тръстена със себе си, домът й вероятно ще е следващата им цел. Ще проверя дали не можем да получим информация от банките за запазени сейфове, където също може да е скрила пръстена.

— Кал, получи ли съобщението, което ти препратих?

— Да. Дадох го на техническия екип. В момента го обработват.

— Спомняш ли си Грин, от последната ни работа заедно?

— Коса на плитка. Козя брадичка. Да, помня го.

— Пратих му същото съобщение. Все още не знаем кой е avv, но електронното съобщение е било изпратено от компютър в Русия, собственост на компания, наречена ВИО „Финпром“. Това говори ли ти нещо?

— Хм. Изчакай да събера нещата на едно място. Ще те видя утре.

— Ще ме видиш утре?

— Не ми харесва начинът, по който се развиват нещата, а ти си в центъра на събитията. Ще доведа и един мой познат на име Барт Купър. Ще вземем първия сутрешен полет.

— Ще ви чакам.

29 юли

Декстър, Мичиган

— Какво ще правиш сега? — попита Шон, докато завиваше към хамбара.

— Не съм сигурен — отговори Нолън умислено.

Пътуването обратно от апартамента на Келси премина безмълвно, тъй като Нолън се мъчеше да състави някакъв план за действие.

— Татко, ти си поръчвал различни бижута за майка, нали?

— Да, няколко пръстена, няколко огърлици и гривна за късмет.

— Имаш ли представа дали един бижутер пази някакви записи за изработените скъпоценности?

— Много подробни при това, особено за изработените по поръчка изделия. Всяко бижу, което купувах, бе придружено с пълното му описание заради застраховката.

— Включително и гравираните надписи?

— Да — отговори Шон. — Мислиш, че може все още да се пазят записите за пръстена, който Волф е купил за Ели?

— Това смятам да разбера — заяви Нолън, като се отправи към хамбара.

— Не така — противопостави се Шон твърдо. — Първо се изкъпи, докато аз изкарам вайпъра от гаража. Искаш ли да се обадя на семейство Урбан, че отиваш?

— Не, не го прави. След случилото се тази сутрин едва ли е добра идея да известявам плановете си публично.

— Мога ли да ви помогна? — попита привлекателна, стилно облечена жена, като първо кимна за поздрав иззад един от щандовете с витрини в бижутерийния магазин.

— Да — отвърна Нолън и се представи. — Тук ли е собственикът? Дядо ми е стар приятел на семейството и бих искал да поговоря с него.

— Да, тук е. Сега ще проверя дали може да дойде.

Нолън видя, че след централното фоайе магазинът се разделяше на две нива — всяко на половин стълбище нагоре и надолу от мястото, където стоеше. Жената се спусна на долното ниво и изчезна зад сива метална врата. Малко по-късно се появи, последвана от рус мъж в светлосин работен костюм.

— Господин Килкъни, радвам се да се запознаем. Когато дядо ви мина оттук преди няколко седмици за подарък за рождения ден на баба ви, спомена, че може би ще се отбиете скоро, за да купите пръстен.

— Не, днес няма да купувам пръстен, за съжаление. Нужна ми е информация. Пазите ли записките на баща си?

— Разбира се. Все още попадам на негови произведения от време на време, изпратени за чистене, поправка и такива неща. Защо питате?

— Търся подробности за един пръстен, който баща ви е направил през есента на четиридесет и осма година. Опитвам се да открия какво е било гравирано върху пръстена.

— Ако баща ми не е изхвърлил записките, би трябвало да са долу при архивите. Как е името на клиента?

— Йохан Волф.

— Изчакайте малко и ще видя какво мога да направя.

Бижутерът изчезна в долната част на магазина, като остави Килкъни сред блестящите витрини.

— Извинете — приближи се към него продавачката. — Докато чакате, защо не разгледате нашите пръстени? Току-що завършихме нова колекция, просто са зашеметяващи.