Том Грейс - Квантова мрежа

— По дяволите!

Натисна спирачката и рязко зави наляво. Воят на гумите, които се остъргваха в асфалта, се отрази от стените и прозорците на съседните сгради. Килкъни спря машината в средата на тясната алея. Докато излизаше през лявата врата, от входа на апартамента на Келси го посрещна залп от изстрели. Куршумите се забиваха в страничната част на мерцедеса, като проникваха дълбоко в метала и разбиваха стъклата на малки парченца. Колата се разтърси от експлозия, когато един от куршумите прониза цилиндъра със сгъстен газ, който задвижваше въздушната възглавница на мястото до шофьора.

Килкъни се приведе до предната гума с извадено оръжие. Около него летяха разбити стъкла и рикоширали от настилката куршуми. Мерцедесът се наклони настрани, когато гумите от другата страна се спукаха.

— Нолън! — чу вика на Келси.

Надникна над капака и видя двама мъже да стрелят с автомати, докато други двама завличаха Келси и Ели в микробуса. Начело на нападението и отвличането отново беше високият рус руснак. Нолън моментално се прицели и стреля по водача, а в този миг кратък откос направи капака на решето. Килкъни се дръпна назад, но нажежени метални парчета се впиха в лицето и ръцете му.

Лесков усети парещо жилене в челото, последвано от силна болка. Инстинктивно притисна длан към раната, от която започна да се процежда кръв.

— Григорий, Евгений, убийте го! — извика Лесков, докато вървеше със залитане към микробуса, а ръцете и лицето му бяха целите в кръв.

Без да кажат и дума, двамата стрелци се устремиха към разкъсания от куршуми мерцедес със серия от скокове и прикляквания — единият стреляше, докато другият се придвижваше два-три метра напред.

„Скокове и откоси“ — реши Килкъни, като се вслушваше в стрелбата откъм приближаващите се мъже. Въпросът беше от коя страна на колата ще се опитат да го изненадат.

Коленичи и се изтегли назад, докато най-накрая успя да хване дръжката на задната врата и я отвори.

Евгений видя отварянето на задната врата, докато Григорий го подминаваше и достигна разкъсаната задна гума. Като правеше знаци с ръце, той уведоми партньора си, че Килкъни се е преместил на задната седалка. Григорий кимна и се приведе, за да може да стреля по-добре по разбития заден прозорец.

После Евгений се затича към предната част на колата, като стреляше до мига, в който стигна и клекна до предната гума. Под него се разливаше локва с отвратително сладникав на мирис антифриз.

Двамата мъже си кимнаха — знак, че са готови. Евгений вдигна пръсти и започна да отброява до три.

Килкъни изчака затихването на стрелбата. Като остана приведен, той се придвижи към задния край на мерцедеса, после се изправи и се прицели през разбитите стъкла на задните прозорци.

Двамата руснаци се появиха едновременно в полезрението му. И двамата бяха насочили вниманието си към задната седалка, когато той изстреля два куршума в главата на Евгений. После се метна надясно и изпрати още два в слепоочието на Григорий. И двамата мъже се свлякоха на земята, без да успеят да стрелят по него.

— Мамка му! — изруга Йосиф.

Грузинецът включи микробуса на скорост и натисна газта — осемклапановият двигател изръмжа силно и машината се насочи право към Килкъни.

— Какво става? — извика Лесков, докато изтриваше кръвта от очите си.

— Григорий и Евгений са мъртви — докладва Йосиф. — Трябва да се махнем оттук час по-скоро.

Лесков видя двете тела на улицата. После забеляза Килкъни, който се обръщаше, за да стреля по микробуса.

— Кирил, застреляй го! — изкрещя Лесков.

Като се наведе през прозореца, Кирил насочи автомата си и откри огън, което накара Килкъни да се дръпне зад разбитата си кола, докато Йосиф преминаваше по ниския бордюр и се устремяваше към ливадата на съседния блок.

— Мамка му! — изруга Килкъни.

Докато микробусът завиваше зад ъгъла, той видя само сенчестите очертания на хора през затъмнените стъкла. Не посмя да стреля от страх да не уцели Келси или Ели.

Ан Арбър, Мичиган

Нолън примигна, докато парамедикът вадеше поредното метално парченце от окървавената му буза.

— Хубаво е, че нито едно не е попаднало в окото — коментира мъжът.

— Просто ги извади и ме превържи — каза Нолън и нетърпеливо се размърда на хромираната броня на линейката.

Втора линейка се изтегли от мястото на престрелката с телата на двамата руснаци, които беше убил. Извън периметъра, който полицията беше заградила, Шон Килкъни се беше облегнал на своя „Експлорър“ и чакаше сина си.