Том Грейс - Квантова мрежа

— Е, аз вече съм станал, така че обади ми се колкото се може по-рано. Грин успя да запази голяма част от първата тетрадка на диска. Ако получим ключа, мисля, че можем да я разкодираме.

— Ще те уведомя.

Секунда по-късно Келси затвори и Нолън чу друго отчетливо изщракване по линията. Замисли се за звука, докато свободният сигнал забръмча в ухото му. Нолън се превъртя на една страна, пресегна се и натисна ключа в гнездото. Сигналът изчезна. После вдигна пръста си — линията изщрака, после изщрака отново. Нолън набра номера на Келси и попадна на сигнал заето.

— Мамка му! — изруга, блъсна слушалката в гнездото й и се изтърколи от леглото.

Навлече набързо някакви дрехи, после отключи сейфа в дрешника си и извади дървена кутия, където държеше пистолета, който използваше в дните си на тюлен — „Хеклер и Кох“ USP Мк 23. Закачи кобура на рамото си и бързо провери оръжието. Като остана доволен, той пъхна пълнител с десет четиридесет и пет милиметрови патрони, зареди куршум в цевта, после спусна предпазителя и прибра пистолета в кобура. Накрая натика още три пълнителя в джоба си.

Три минути след като Келси се обади Нолън запали двигателя на мерцедеса и включи на скорост.

— Надявам се просто да съм параноичен — промърмори той, докато облак от прах следваше ускоряващата машина по алеята.

29 юли

Москва, Русия

Интеркомът на бюрото на Орлов изжужа тихо.

— Да, Ирина — отговори той.

— Дмитрий Лесков е на първа линия. Казва, че е спешно.

— Свържи ме.

Орлов чу изщракване по линията.

— Дмитрий, какво имаш да докладваш?

— Двамата, които работят със Сандстром — Килкъни и Нютън — може би са открили къде Волф е скрил ключа за тетрадките си.

— Открили ли са го?

— Все още не. Прехванахме телефонен разговор между Нютън и Килкъни. Нютън смята, че Волф е гравирал ключа за шифъра си на пръстен, който е подарил на годеницата си — в момента тази жена е отседнала в нейния дом в Ан Арбър. Нютън все още не е говорила с жената за пръстена — тук е доста рано сутринта.

Орлов погледна часовника си и извади осемчасовата разлика във времето.

— Какво мислиш за предположението на Нютън?

— Звучи смислено. Никой не създава шифър, без да остави ключа някъде. Какво е мнението на Зошченко за тетрадките? Важни ли са за проекта?

— Вярва, че е така. Много е впечатлена от този физик Волф.

— Тогава смятам, че тук ни се открива възможност, стига да действаме бързо.

— Какво предлагаш, Дмитрий?

— От сегашната ни позиция мога да стигна с екипа си до апартамента на Нютън за петнадесет минути. Вече накарах да прекъснат телефонната й линия.

— Знаеш ли дали пръстенът наистина е там?

— Не. Ако годеницата на Волф е сантиментална, предполагам, че ще носи пръстена със себе си. Ако ли не, ще знае къде е. И в двата случая ще го намерим.

— Много добре, Дмитрий. Действай.

29 юли

Ан Арбър, Мичиган

Ели се събуди, докато Келси си взимаше душ, и се настани в кухнята. Когато младата жена излезе от спалнята си в кафяви шорти и коралово поло, Ели беше разрязала един грейпфрут и гледаше телевизия.

— Добро утро — поздрави Келси, докато увиваше хавлия около дългата си руса коса. — Добре ли спа?

— Доколкото мога с тази тазобедрена става. Добре че има ибупрофен.

Келси се усмихна:

— Ели, бих искала да те попитам нещо.

— Кажи, скъпа.

— Пръстенът, който Йохан ти е дал, все още ли е у теб?

— О, за бога, да. Разбира се, че е у мен. Винаги го нося със себе си.

— Йохан поръчал ли е нещо да бъде гравирано върху него?

— Да.

— Може ли да го видя?

— Разбира се. Но защо?

— Заедно с тялото на Йохан са намерени шест тетрадки. Вероятно са неговите изследвания, но не сме напълно сигурни, защото ги е защитил със сложен код. Препрочетох последното писмо на Йохан до Рафаел Парамо тази сутрин и забелязах нещо. Той пише, че ти дава ключа от ума си, и се зачудих дали това не е кодът.

Ели внимателно издърпа простата златна халка от безименния си пръст и я предложи на Келси. Металът показваше следи от дългогодишно износване.

Келси го подържа в шепата си, после го вдигна внимателно. И тогава го видя. Деликатният надпис с толкова дребни символи, та отначало й се сториха декорация, беше числовият ключ към шифъра на Йохан Волф.

— Това беше нашата тайна — каза Ели, когато видя, че Келси е намерила надписа. — Йохан беше гениален мъж, баща ми казваше, че е бил най-надареният студент, който някога е имал. Йохан знаеше, че работата му е ценна и че някой ден ще осигури хубав живот за нас и децата ни. Той пишеше работата си с шифър, за да не се разгласява, докато не е готов за публикация. Беше близо до пробив, когато ме помоли да се омъжа за него, и тогава ми даде ключа към ума и сърцето си.