Том Грейс - Квантова мрежа

— Работи със Сандстром, който е направил откритието.

— Шибана кучка! Това ли ти е благодарността, че те извадих от дупката в Свердловск? Тези мъже са мои конкуренти, мои врагове. Съобщението ти може да провали всичко, което се опитвам да постигна. Това е надпревара между тях и мен — победителят взима всичко. Възнамерявам да спечеля. И ще спечеля.

— На всяка цена? — дръзко попита Авакум. — Убийството и кражбата приемлива част ли са? Убили сте един мъж и сте откраднали делото на живота на друг. Как може да се оправдае това?

Орлов се изправи и я удари през лицето с опакото на ръката си. Ударът почти я повали на пода. Бузата й остана безчувствена и тя усети вкуса на кръв в устата си, когато устната й се сцепи.

— Доктор Авакум — заговори Орлов ледено, докато изтриваше слюнката й от ръката си, — така се играе играта.

— Ако така ръководите бизнеса си, тогава не искам да имам никакво участие в него.

— Аз вече взех това решение. Ти не оправда доверието ми. Зошченко ти търси заместник в момента — човек, който е по-добре подготвен за работа в частния сектор. Очаквам да останеш, докато заместникът бъде намерен и доведен, за да се ускори работата по проекта.

— Не, не мога да продължавам да работя за вас.

Орлов я удари отново, като разцепи устната й още по-дълбоко. Авакум се обърна да го погледне, сцепената й устна беше гротескно подута.

— Не ти предлагам избор. Ще останеш тук — изръмжа Орлов, като посочи към бюрото, — в тази сграда, докато не ти бъде намерен заместник. Достъпът ти до външния свят е забранен. Ще бъдеш под въоръжена охрана двадесет и четири часа на ден.

— Вие сте луд! Наистина ли смятате, че ще продължа да работя за вас? Можете да заключите тялото ми, но не и ума ми.

— Ще имаш достъп до материалите по проекта на компютъра си, но този достъп е намален само до възможност за четене. — Орлов се наведе така, че лицето му спря на сантиметри от нейното. — Какво ще правиш, докато си тук, е твоя работа, но всеки опит да повредиш материали по проекта ще бъде наказван сурово.

— И мен ли ще убиете? — попита Авакум дръзко.

— Ако намерението ми беше такова, нямаше да водим този разговор. — Орлов се изправи и закопча сакото си. — Качеството на работата ти през оставащото време ще се отрази на начина, по който пътищата ни ще се разделят. Работи или умри, доктор Авакум. Изборът е твой.

Орлов излезе от кабинета. Докато завиваше по коридора, едър и мускулест мъж с кафяв костюм се появи на вратата. Каменното му лице не издаваше никаква следа от интелигентност или човечност.

29 юли

Пайн Ривър, Мичиган

Лесков приключи огледа на земите около отдалечената ловна хижа, където той и хората му се криеха в момента. Хижата принадлежеше на бизнес партньор на Виктор Орлов и се намираше в южния край на шест хиляди акра парцел с блатисти гори. Северната граница на имота стигаше до гората Оугмал, собственост на щата, а по южната граница лежеше Сагинау Бей. Най-близките къщи бяха по крайбрежието на десетина километра разстояние.

Изолираността и блатистият терен правеха имота идеален за скриване на пленници. Подстъпите към хижата — по тесен черен път или през залива — можеха да се защитят лесно, а спускане от въздуха беше твърде опасно, за да бъде осъществено.

Като приближи към хижата, Лесков видя едрата мускулеста фигура на Йосиф, който стоеше на пост отвън.

— Как са гостите ни?

— Настанихме ги удобно. Не са ни създавали никакви проблеми. Радвам се, че кухнята беше заредена.

— Сигурен съм, че нашите домакини искат да запазят добрите си отношения с Орлов. Комуникациите?

— Всичко е наред. Сателитният телефон работи добре. Трябва да получим съобщение от нашите подслушвачи, ако чуят нещо на полицейската честота. Освен това пристигна потвърждение, че двама души ще минат през канадската граница тази нощ, за да се присъединят към нас.

— Добре, значи ни остава да чакаме.

— Ще разпитаме ли старата жена?

— Все още не. Според мен на този етап само ще ни попречи. Тя е силна, а нямаме с какво да я изплашим.

— Мислиш ли, че беше добра идея да вземаме тези жени за заложници?

— Вземането на заложници беше единственият ни разумен избор. Ако пръстенът е у Килкъни, ще го размени за жените.

— И въпреки това не ми се нрави. В миналото влизахме, избивахме и се изтегляхме. Ако трябваше да хванем някой афгански вожд, свършвахме си работата и го доставяхме за разпит. Никога не са ни тренирали да дундуркаме някого.