Том Грейс - Квантова мрежа

— Ясно е, Грин — отговори Килкъни. — Орлов все още има нужда от нея. Тя е умел играч. Ако я убие сега, губи адски много време, докато й намери заместник. По-добре е да сплаши Авакум и да я накара да работи, докато не открие физик, готов да се заеме с работата.

— А после ще я очисти — добави Мосли.

Малък прозорец се появи в ъгъла на монитора и глас обяви получаването на ново съобщение. Нолън се изправи и отиде до бюрото си. Не разпозна адреса на подателя, който беше безсмислен низ от букви и цифри. Темата на писмото беше: „Ще размениш ли две за едно, Килкъни?“.

Нолън отвори съобщението.

„Държим Келси Нютън и Ели Витал. Ще ги върнем невредими в замяна на ключа за кода на тетрадките на Йохан Волф. Прикрепили сме видеофайл с нашите гости. Сутринта на 31 юли очаквайте обаждане с инструкции за размяната.“

— Съобщение от Орлов — обяви Килкъни.

Купър, Мосли и Грин се събраха около компютъра.

— Може ли? — попита Грин, протегна се над рамото на Нолън и въведе команда, която да покаже цялата пътека на съобщението. — Добре са си покрили следите, би могло да е изпратено отвсякъде.

— Доста директно искане — каза Купър. — Да видим видеоклипа.

Нолън отвори прикачения файл. Миг по-късно Келси и Ели се появиха на екрана. Седяха неподвижно с ръце, подпрени на старинна дървена маса в проста стая с дървени стени. През първите няколко секунди никоя от двете не помръдна. А после:

— Здрасти, Нолън. Ели и аз сме добре. Хората, които ни отвлякоха, искат годежния пръстен, който Йохан Волф е дал на Ели.

Клипът свърши, като последният кадър замръзна върху екрана.

— Кратко и сладко — промърмори Купър. — Достатъчно, за да ни покажат, че са при тях.

— Всъщност — каза Нолън с прокрадващо се в гласа му леко любопитство — мисля, че ни показаха и друго.

— Забеляза ли нещо, Нолън? — попита Мосли.

— Може би.

Нолън увеличи неподвижния образ до пълния размер на екрана. Картината стана зърнеста от уголемяването.

— Ето го! — възкликна той.

— Кое? — попита Купър.

— Пръстенът на Ели.

Всички погледнаха към ръката на старата жена, но не видяха никакъв пръстен.

— Ели не носи пръстен — възрази Грин.

— Тя не, но Келси носи. А тя по принцип не носи пръстени. Мисля, че единственият, който притежава, е от гимназията и не го е слагала, откакто навърши осемнайсет. Погледни пръстена, изглежда като дебела златна халка. Това съвпада с описанието на бижутера за пръстена на Волф. Трябва да е той.

— Господа — каза Мосли строго, — тази информация не трябва да напуска тази стая. За двете дами това е въпрос на живот и смърт.

Всички кимнаха.

— Трябва да отговорим — настоя Килкъни.

— Вече работя по въпроса — обяви Грин. — Мога да напиша програма троянски кон, която да вложа в отговора ни. След като отворят съобщението, троянският кон ще се свърже с нас по мрежата и можем да използваме Спайдър, за да ги издирим.

— Не това имах предвид, Грин. Те ще очакват нещо подобно. Орлов се чувства сигурен в момента. Мисли, че контролира ситуацията. Трябва да поразклатим това усещане. Предлагам да му се обадим.

— Да се обадим на Орлов? — изуми се Грин. — Нолън, да не си се побъркал?

Мосли кимна, докато обмисляше предложението на Нолън.

— Всъщност идеята не е лоша. Ще хванем Орлов неподготвен и можем да поставим собствени условия.

— Ще му дадем всичко, което иска — ключа за кода, декодиращата ни програма, всичко — в замяна на Келси и Ели.

Дяволита усмивка се появи на лицето на Нолън.

Мосли забеляза блясъка в погледа му.

— Нолън, след малкото ни пътуване до Лондон миналата година знам, че не си от хората, които се предават без бой. Какво си намислил?

— Имам план, Кал, план! — Нолън се обърна към Купър. — Дали Орлов има врагове на високи постове в руското правителство — хора, на които би им се понравило той да се срине?

— Според информацията на моята свръзка в Москва, ако Орлов някога направи сериозна грешка, вълците ще го разкъсат на парчета.

— Добре, защото мисля, че трябва да посетя Орлов в офиса му в Москва.

Грин поклати глава недоверчиво.

— Говориш безумици, човече.

— Ако ще печелим тази битка с Орлов, не можем просто да сключим сделка с него. Трябва да го разкараме. За да го направя, трябва да отида там — аз ще бъда нашият троянски кон.

През следващия един час Нолън продължи с описанието на плана си за нападение, като прецизираше някои моменти, докато ги обсъждаше с Купър, Мосли и Грин.

— Значи сме съгласни? — попита Нолън.