Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Професорът сякаш прочете мислите му.

— Ще бъде интересно да видим дали теориите на Старбърд за тайните числа в Новия завет идват от свитъка Омега. — Погледът му помръкна за миг. — Макар да подозирам, че той съдържа много повече от числата на Магдалина. След ваканцията ще разгледаме значението на числото, от което според мен най-много се боят във Ватикана: сто петдесет и три. Винаги съм бил оптимист и някои от вас може би ще пожелаят да направят известни проучвания през ваканцията. Възможно е това да е свързано с риба и градове, падащи от небето — дяволито добави той. — И когато продължим, ще бъде полезно да чуя и някой друг, освен отец Донели.

В „Ла Пицария Милано“ гъмжеше от студенти, но Алегра забеляза Джовани, макар и „неуниформен“, в едно от малките ъглови сепарета.

— Buonasera, Алегра! — Джовани се изправи, за да може младата жена да се провре в тясното сепаре. Той й наля кианти от гарафата, която бе поръчал. — Спагетите са на път — съобщи свещеникът. — Salute!

— Salute — отвърна тя и както обикновено, веднага се отпусна в неговата компания.

— Как ти се стори днес старият Росели? — попита Джовани, като се наведе напред, за да не се надвиква с обичайната за петък вечер студентска врява.

— Провокативен е, нали?! Това ми хареса, въпреки че имам да уча още много. Преди да дойда в Милано, изобщо не бях чувала за есеите и техните свитъци от Мъртво море, камо ли за това, че от Ватикана може да забраняват достъпа до тях, обаче най-много ме заинтригува свитъкът Омега. Смяташ ли, че съществува?

От необходимостта да отговори веднага го спаси пристигането на вечерята — две вдигащи пара чинии путанеска, спагети с маслини, домати, аншоа, люти чушки, чесън и босилек. Знаеше, че трябва да разкаже на някого за тревогите си около смъртта на папа Йоан Павел I и свитъка Омега, за да се опита да гарантира, че търсенето на истината ще продължи. Всички, свързани с диренето на свитъка, бяха изчезнали безследно, липсваха научни статии, безпощадно бяха дискредитирани видни учени. Не му се щеше да въвлича други хора в опасния въртоп, който явно заобикаляше свитъка, ала имаше нужда от довереник. Алегра беше единственият човек, на когото можеше да има пълна вяра. Тя притежаваше един от най-невероятните интелекти, с които се бе срещал през последните години.

— Значи смяташ, че са го убили — мрачно заяви Алегра, след като Джовани й разказа събитията във Ватикана.

Той кимна с глава.

— Албино Лучани представляваше опасност за прекалено много хора и не на последно място за нашия кардинал Петрони тук, в Милано. Престъпната дейност във Ватиканската банка много го измъчваше, обаче не само това застрашаваше Курията. Петрони и другите кардинали категорично отричат, но аз знам от статиите, писани от Лучани, когато е бил във Венеция — статии, които сега мистериозно са изчезнали, че той определено е бил за изкуствен контрол над раждаемостта.

Само преди няколко месеца тези думи можеха да изумят Алегра. Бе изкачила стръмен интелектуален връх от затънтеното селце Трикарико, ала нейната testarda бързо взимаше превес.

— Съжалявам, че не съм го познавала — отвърна тя. — По-рано приемах учението срещу контрацептивите, но сега започвам да стигам до неговата гледна точка. Ако си спомням вярно, основание за забраната на контрола над раждаемостта през двайсети век е един текст в Битие отпреди три хиляди години, в който Бог осъжда Онан на смърт, задето изливал семето си на земята, вместо да изпълни дълга си към съпругата на покойния си брат, нали така?

Джовани усмихнато кимна с глава. Техните интелектуални двубои в петък вечер бяха започнали да му доставят огромно удоволствие.

— Текст, предаван от уста на уста хиляди години, преди да бъде записан — добави Алегра. — Това звучи по-скоро като оправдание на мъжката йерархия да използва секса като средство за контрол, при това доста мощно.

— Това винаги е било свързано много повече със запазването на властта на свещеничеството, отколкото с каквото и да било логично теологично основание и Лучани щеше да се съгласи с теб — отвърна Джовани и в гласа му прозвучаха тъжни нотки. — Смъртта му беше ужасна загуба не само за Църквата, но и за света. Веднъж във Венеция разговаряхме за контрола над раждаемостта и той спомена, че тъкмо бил прочел някакъв доклад, според който повече от хиляда деца ежечасно умирали от недохранване. Папата виждаше ефикасния контрол над раждаемостта като част от решението и след като го избраха, ми каза, че най-после имал възможност да направи нещо по този въпрос. Струва ми се, че накрая неговите възгледи за контрацептивите, решението му да разследва Ватиканската банка и откритието му, че Ватиканът е купил свитъка Омега, заедно подписаха смъртната му присъда.