Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— И не успя да разгледаш доклада по-подробно, така ли?

Младият свещеник поклати глава.

— Ако знаех това, което знам сега, щях да взема цялата папка. Петрони се появи много бързо.

— Доста странно, че е бил напълно облечен посред нощ — съгласи се Алегра. — Защо не се опита да откриеш свитъка Омега? Защо не се обърна към пресата?

— При първа възможност потърсих в Тайния архив, но някой явно ме беше изпреварил. Сериозно обмислях да направя публично изявление, но реших, че има по-голяма вероятност да намеря свитъка Омега, ако за момента запазя мълчание. При отсъствието на свитъка Ватиканът просто щеше да го обяви за плод на моето въображение и да заяви, че бедният стар Донели е превъртял в резултат на злополучния инфаркт на Лучани.

— Ако съдя по разказа ти, това е най-малкото, което биха могли да сторят. Ами професор Фиорини, не може ли да идеш при него?

— Тук нещата стават много объркани. След лекцията се срещнах с Росели. Описах му само в общи линии това, което разказах на теб — че вярвам в съществуването на свитъка Омега. Той изглеждаше доста разстроен. Не ми каза много, но все пак научих, че професор Фиорини е изчезнал в деня след завръщането си от Рим.

— Убили ли са го?

— Това е класическото „италианско решение“ и ако тези хора във Ватикана са толкова тясно свързани с мафията, колкото си мисля, напълно е възможно. Росели няма да престане да строи хипотези в лекциите си, обаче предполагам, че са го предупредили да не се задълбочава в проучванията си и че е адски уплашен. Каза ми да внимавам много.

— Тогава какво ще правим?

— Засега нищо. Ще крием картите си. Все някога нещо ще се появи, истината винаги излиза наяве.

Джовани се пресегна и напълни чашата на Алегра.

На връщане в университета той я хвана под ръка. Един гласец в него му казваше, че не бива, ала виното явно притъпяваше настойчивостта му и Джовани се оправдаваше, че е срещнал сродна душа. Ако бе по-честен, може би щеше да признае, че чувствата му към тази интелигентна и красива монахиня са го хвърлили в смут.

— Какво ще правиш през ваканцията? Ще се прибереш ли у дома?

Алегра поклати глава.

— Не мога да си го позволя. Ще остана тук и ще се боря с Мария Магдалина, числото сто петдесет и три и какво беше още? Рибата и падащите от небето градове — засмя се тя.

Беше негов ред да поклати глава.

— Quello non va! Няма никакъв смисъл! Аз се прибирам да видя нашите — дори ме поканиха да отслужа меса. Ела и ти. Нашите казаха, че с удоволствие ще се запознаят с теб.

— Не мога — бързо отвърна Алегра, без да знае защо.

— Защо? — попита Джовани.

— Ами, заради задачата на професор Росели — неубедително отговори тя.

— Божичко! Явно здравата те е развълнувал. Знаеш ли какво, докато сме у дома, ще поработим по въпроса „за“ и „против“ Христос и Мария Магдалина и когато се върнем, ще го напишем.

— Чудесно — отстъпи пред логиката му младата жена.

Усещаше топлината на тялото му и за малко не отпусна глава на рамото му. Accettazione и testarda. Дълбоко в душата й се надигаха странни емоции. Гласът на католицизма й казваше, че не бива да е толкова близо до мъж. Също като Джовани, тя го отдаде на приятелските си чувства към човек, на чиито интелект, топлота и съчувствие искрено се възхищава.

— Знаеш ли, струва ми се, че никога не съм те питала къде живееш.

— По-рано живеех там — поправи я свещеникът, — но все още мисля за това място като за свой дом. Едно рибарско селце в залива Поликастро. Маратея. Чувала ли си за нея?

— Не, но с огромно нетърпение очаквам да я видя.

— Ще ти хареса. Всички са много дружелюбни и планините изглеждат така, сякаш падат в морето. Идеално убежище за студенти.

— Мммм — замечтано промълви Алегра и без да се замисли какво прави, отпусна глава на рамото му.

Джовани знаеше, че трябва да промени темата, преди гласецът в главата му съвсем да е заглъхнал.

— Ще ми се някой ден да ида в Светите земи и да видя всички онези места, които са описани в Библията. И Кумран, естествено.

Алегра вдигна глава от рамото му.

— Може и да открием свитъка Омега — и да сложим край на всички задачи на Росели — додаде тя и очите й заблестяха.

Без двамата да го съзнават, търсенето на изчезналия свитък Омега беше започнало и животът им завинаги щеше да се промени.

Маратея

Джовани спря очукания си фиат на склона на Сан Блез над Маратея. С Алегра слязоха и се изкачиха по каменните стъпала до самия връх, където богат маратеец беше издигнал двайсет и два метрова статуя на Христос с разперени ръце, бдящ над селцето Маратея, сгушено в подножието на планината. Двамата спряха и впериха поглед в поразителната гледка. Ветрецът развяваше косата на Алегра.