Саймън Бекет - Огнената диря

Спрях пред тях, отвратен от гледката на стърчащите от купа ръка и двата крака. Отвратителна или не, тяхната разлагаща се мека тъкан беше неочакван подарък за мен.

Тя ми даваше възможност да направя анализ на летливите мастни киселини и да установя времето на смъртта, а също да осигуря отпечатъци и ДНК за идентифициране на жертвата.

Понеже това не беше местопрестъпление — Уолъс не остави никакво съмнение в това — нямах причина да правя решетка около останките. Обикновено разделянето на местопрестъплението на сектори се правеше, за да се документира позицията на всяка намерена улика. Но аз все пак го направих. Нямаше как да забия колчета в каменния под, затова донесох дървени трупчета отвън и ги разположих на съответните места.

Разположих ги в квадрат около тялото и забих колче във всяко от тях. Докато опъвах найлоновата корда между тях, ръцете ми замръзнаха и се вкочаниха в тънките ръкавици. Разтрих ги, за да възвърна чувствителността им, после взех една кърпа и фина четчица и започнах да отстранявам внимателно подобната на талк пепел върху костите.

Постепенно останките от овъгления скелет се оголиха.

Нашият живот, а понякога и смърт, е приказка, написана върху костите. Тя пази в себе си следи от всички наранявания, небрежност и насилие върху нас. Но за да разчета тези следи, трябваше първо да ги видя. Работата беше бавна и отегчителна, но неизбежна. Тръгнах от единия ъгъл и старателно започнах да отстранявам и пресявам пепелта, скицирайки на милиметрова хартия местоположението на всяко намерено парче от кост и всичко останало, после запечатвах намереното в пликчетата за събиране на улики. Времето минаваше незабелязано. Студът, мислите за Джени и за всичко останало минаха на заден план. Сега светът се бе свел до тази купчина пепел и почернели кости пред мен, затова едва не подскочих, когато чух някой да прочиства гърлото си зад мен.

Обърнах се и видях Дънкан на прага с чаша горещ чай в ръка.

— Реших, че ще имате нужда.

Погледнах часовника си и останах изненадан. Часът беше почти три. Бях пропуснал обяда, без да усетя. Изправих се и потръпнах, когато мускулите на гърба ми изразиха протеста си.

— Благодаря — казах, сваляйки ръкавиците, и тръгнах към него.

— Сержант Фрейзър се обади преди малко. Искаше да знае докъде сте стигнали.

Сержантът се появи по някое време сутринта, но не остана, уверявайки ни, че трябва да продължи с разпита на местните. След като си тръгна, Броуди се запита на глас колко ли от тези разпити се водеха в бара на хотела. Бях сигурен, че почти всичките са били там, но си премълчах.

— Доникъде — отвърнах и поех с благодарност горещата чаша с премръзналите си пръсти.

Той остана на прага, загледан в костите.

— Колко време мислите, че ще ви отнеме?

— Не мога да кажа. Трябва да пресея цялата пепел. Но се надявам да свърша до утре сутринта.

— Досега… намерихте ли нещо?

Изглеждаше искрено заинтересован. По правило трябваше да докладвам първо на Уолъс, но не виждах защо да не споделя с момчето някои от откритията си.

— Вече мога със сигурност да потвърдя, че е била жена, под трийсетте, бяла, висока метър петдесет и шест, най-много и седем.

— Наистина ли? — взря се невярващо той в натрупаните пликчета с кости.

Посочих към тазобедрената кост, вече почистена от пепелта.

— Щом имаме работа с женско тяло, можем да определим годините по таза. При момичетата и девойките той е набразден. Колкото повече остарява жената, толкова повече костта се сплесква и постепенно ерозира. Този е гладък, ясно е, че не е била девойка, но няма никакви следи от износване, което определя възрастта й — около трийсетгодишна.

После посочих към една от дългите бедрени кости. Те бяха в много по-добро състояние от късите, но бяха почернели и повърхността им беше напукана от топлината.

— Бедрото ни дава най-обща представа за височината — продължих аз. — Има специална формула, която дава точните размери, но няма да те отегчавам с подробности. Колкото до расата, повечето зъби са счупени или изпадали, но останалите са достатъчни, за да видим, че са прави, а не щръкнали напред. Значи е била бяла, а не чернокожа. Все още не мога да изключа напълно възможността да е била от азиатски произход, но…

— Но на Хебридите няма много азиатки — довърши Дънкан с доволна физиономия.

— Точно така. Така че вероятно си имаме работа с бяла жена около трийсетте, висока един петдесет и седем и с едър кокал. Открих в прахта метални копчета, останки от цип и закопчалка от сутиен, което означава, че не е била гола.