Саймън Бекет - Огнената диря

Беше напълно прав.

На устните на жената имаше лека усмивка, но когато забеляза Страчън, тя стана ослепителна.

— Хванах те. Ето къде идваш, когато казваш, че излизаш „по работа“.

Имаше същия лек южноафрикански акцент като на съпруга си. Страчън стана и я посрещна с целувка.

— Предавам се. Как разбра, че съм тук?

— Дойдох да взема някои неща от магазина, но беше затворен — отвърна тя и свали ръкавиците си. Бяха дълги, от черна кожа, ненатрапчиво скъпи. На лявата си ръка носеше семпла златна халка и диамантен пръстен, чийто единствен камък сияеше със синя светлина. — Следващия път, когато искаш да се измъкнеш за една чашка, не оставяй колата си на паркинга.

— Сърди се на Оскар. Той ме доведе тук.

— Оскар, ах, ти, разбойнико, как можа! — скара се тя на кучето, а то подскачаше весело около нея. — Добре, добре, успокой се.

Тя вдигна поглед към мен в очакване да ми бъде представена.

— Това е Дейвид Хънтър — отзова се веднага съпругът й. — Дейвид, това е съпругата ми Грейс.

Грейс се усмихна мило и протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, Дейвид.

Поех ръката и усетих парфюма й. Съвсем лек, почти неуловим аромат на мускус.

— Дейвид е съдебен антрополог. Дошъл е с полицията — обясни й Страчън.

— Каква ужасна история! — въздъхна тя и стана сериозна. — Надявам се да не е някой от местните хора. Знам, че е егоистично, но… мисля, че ме разбирате.

Разбирах. Когато стане дума за лош късмет, всички сме егоисти и тайничко се молим: „Господи, моля те, не на мен, не на мен. Не още“.

Страчън се изправи.

— Е, радвам се, че се запознахме, доктор Хънтър. Надявам се, че ще се видим още веднъж, преди да си заминете.

Грейс изви иронично вежди.

— Няма ли да ме почерпиш едно питие, след като съм дошла, Майкъл?

— Аз ще ви почерпя, госпожо Страчън.

Предложението дойде от Гътри — мъжа с голямото шкембе. Явно бе изпреварил Кинрос и още няколко души и бе отбелязал решаваща точка в своя полза. До тях Карън Тейт, напълно забравена, почервеня от завист.

Грейс Страчън дари на шкембелията очарователна усмивка.

— Благодаря ти, Шон, но виждам, че Майкъл бърза да ме отведе оттук.

— Извинявай, скъпа, мислех, че искаш да се прибираме — погледна я виновно Страчън. — Имах намерение да готвя миди за вечеря, но ако не си гладна…

— Това ми прилича на подкуп — отвърна тя. Усмивката й стана още по-мила.

Той се обърна към мен:

— Дейвид, ако ви остане време, горещо ви препоръчвам да хвърлите един поглед на надгробните камъни в планината. Те са струпани на едно място, което е необичайно за онова време. През новокаменната епоха все още не е имало обособени гробища. Забележителна находка е.

— Не всички са вманиачени на тази тема като теб, скъпи — поклати глава престорено гневно Грейс, после се обърна към мен: — Майкъл е луд по археологията. Понякога ми се струва, че мисли повече за старите руини, отколкото за мен.

— Просто хоби — каза Страчън, леко намръщен. — Хайде, Оскар, мързеливецо. Време е да тръгваме.

И вдигна ръка в отговор на груповото „лека нощ“, с което залата ги изпрати до вратата. На излизане двамата едва не се сблъскаха с Елън, която влизаше в същия момент. Тя залитна и за малко не разля димящата купа в ръцете си.

— Съжалявам, вината е наша — каза Страчън, все още с ръка около кръста на Грейс.

— Няма нищо — усмихна им се любезно Елън.

Стори ми се, че когато видя другата жена, по лицето й пробягна и още нещо, но то отлетя, преди да мога да го определя.

— Лека вечер, госпожо Страчън.

Тонът й беше леко резервиран, но Грейс не показа, че го е забелязала.

— Здравей, Елън. Хареса ли ти картината, която Ана нарисува вчера в училище?

— Закачихме я на вратата при останалите.

— Тя има истински талант. Трябва да се гордееш с нея.

— Гордея се, разбира се.

Страчън направи крачка към вратата. Явно нямаше търпение да си тръгне.

— Е, да те оставяме да си вършиш работата. Лека нощ.

Лицето на Елън не показваше никакви емоции, беше като маска, докато поставяше ястието пред мен. Отвърна на благодарностите ми с механична усмивка, обърна ми гръб и излезе. Значи не само Броуди не беше очарован от звездната двойка.

— Кучка.

Думата звънна като камбана в тихия бар. Беше Карън Тейт, която гледаше към вратата със здраво стиснати устни, но не ми стана ясно коя от двете току-що напуснали жени имаше предвид тя.

Кинрос вдигна предупредително пръст към нея, очите му блеснаха ядосано над черната брада.