Саймън Бекет - Огнената диря

— Ще пиете ли нещо?

Пред него имаше чаша с чай. Бях гладен, но едно питие щеше да ми дойде добре.

— Едно уиски, благодаря.

Той отиде до бара, а аз се настаних на стола срещу неговия. Кинрос го видя, направи му място и го поздрави. Кимането беше по-скоро предпазливо и с уважение, отколкото приятелско. Елън не беше зад бара и Броуди се обслужи сам. Наля уиски в мярката, сипа го в чаша и записа поръчката на една дъска до плота.

— Заповядайте. Петнайсетгодишно малцово уиски от Айсли — осведоми ме той и остави чашата пред мен заедно с малка каничка вода.

Кимнах към чашата с чая.

— Вие не пиете ли?

— Вече не — отговори той и вдигна чашата си. — Slainte.

Добавих малко вода и отвърнах на английски:

— Наздраве.

— Е, намерихте ли още нещо, след като си тръгнах? — попита той и веднага се усмихна. — Извинявайте, знам, че нямам право да питам. Но старите навици умират трудно.

— Нямам с какво да се похваля.

Той кимна и смени темата:

— Устроихте ли се добре в караваната?

— Да, предполагам. Дънкан остана там.

Броуди се усмихна.

— Изтеглил е късата сламка. Нищо, тепърва ще му се налага да спи на още по-лоши места. Тази каравана ми вършеше много добра работа след пенсионирането. Но откакто се установих тук, почти не я използвам.

— Дънкан ми каза, че сте работили с баща му.

Усмивката на бившия инспектор стана по-широка.

— Да. Колко е малък светът, нали? Служихме заедно в армията. Беше отдавна, още бяхме млади и зелени. Последния път, когато се видяхме със Санди, момчето му беше ученик. — Той поклати глава. — Колко бързо лети времето! Днес преследваш бандити и мислиш за повишение, утре…

Елън се появи, той спря насред изречението и лицето му светна.

— Да ви приготвя ли нещо за вечеря, доктор Хънтър?

— Много мило от ваша страна, но нека да е Дейвид.

— Дейвид — поправи се тя и ми се усмихна. — Надявам се, че Андрю не ви притеснява. Знаете ги какви са бившите ченгета.

Броуди вдигна пръст и каза уж строго:

— Не говорете лошо за полицията, бивша и настояща.

— Готова съм да изкупя вината си с парче домашен ябълков пай.

Той потупа корема си и изрече със съжаление:

— Изкушаваш ме, но по-добре да се въздържа.

— Небето няма да се срути, ако се поглезиш веднъж.

— Знае ли човек?

Елън се засмя.

— Ще ти го припомня, когато следващия път напълниш джоба на Ана с бонбони.

Едрият мъж до Кинрос неочаквано повиши глас.

— Елън, още две от същото, моля!

— След минутка, Шон.

— Може ли да се обслужим сами? Устата ни пресъхна.

Това беше казано от жената. Личеше, че е пияна и по вида й можех да позная, че това състояние не е нещо ново за нея. Лицето й преди няколко години може и да е било привлекателно, но сега беше подпухнало и издаваше скрита горчивина.

— Последния път, когато си наля, забрави да го запишеш на плочата, Карън — каза остро Елън. В гласа й се прокрадваха стоманени нотки. — В момента разговарям с клиенти. Сигурно ще изтраеш още няколко минути.

Тя се обърна към нас и пропусна гневния поглед на жената.

— Извинявайте за това — погледна ме, все още беше ядосана, — но след две-три чашки някои хора забравят добрия тон. Сега да видим какво ще си харесате. Имам овнешка яхния, но мога да ви приготвя и сандвич.

— Овнешката яхния звучи добре. Но няма да ви се разсърдя, ако ги обслужите преди мен.

— Ще почакат. За тяхно добро е.

— Елън, недей… — започна тихо Броуди.

Тя въздъхна, после му хвърли уморена усмивка.

— Добре, знам.

Той остана загледан в нея, докато се връщаше на бара да обслужи тримата нетърпеливци, после се обърна към мен.

— Елън е малко кибритлия — каза със симпатия той. — Понякога се пали прекалено, но барът е единственото заведение в Руна, където сервират алкохол, така че всички се подчиняват на правилата й или си стоят вкъщи. Но готви чудесно. Аз често вечерям тук.

Дори и Фрейзър да не ми бе споменал при разговора ни на ферибота, че Броуди се е разделил с жена си и дъщеря си, пак щях да позная, че живее сам. Около него просто миришеше на отшелник.

— Сама ли движи нещата тук?

— Да. Не й е лесно да тича от бара до рецепцията и обратно, но успява.

— Къде е съпругът й?

Лицето му изведнъж се затвори.

— Няма такъв. Срещнала е бащата на Ана някъде из вътрешността, но не знам нищо повече. Тя не обича да говори за това.

Начинът, по който го каза, не остави съмнение, че и той няма намерение да навлиза в тази тема. После се изкашля и кимна към групата на бара.