Саймън Бекет - Огнената диря

— Не е твоя работа — скръцна със зъби Фрейзър. — Искам веднага да се махнеш оттук, преди да съм те изритал.

— Това би било посегателство върху личността, сержант Фрейзър. Нали не искате да подам оплакване до управлението? — Тя бръкна в преметнатата през рамото й чанта и извади диктофон. — Хайде, всичко, което искам, е няколко коментара. Все пак не всеки ден намират труп в Руна. Нали това има вътре? Труп?

Фрейзър сви юмруци.

— Дънкан, изведи я оттук!

Тя насочи диктофона към нас.

— Има ли вече някаква яснота по въпроса на кого принадлежи трупът? Някакви подозрителни обстоятелства?

Дънкан я хвана за рамото и започна с извинителен тон:

— Хайде, госпожице…

Тя се обърна с лице към вратата, сякаш решила да го послуша, но при движението чантата й се смъкна от рамото и падна на земята. Дънкан инстинктивно се наведе да я вдигне, Маги използва момента, промъкна се бързо покрай него и надникна в стаята. Когато видя какво има там, очите й се разшириха от изумление.

— Боже мой! — прошепна неволно.

— Марш оттук! Веднага! — Фрейзър избута Дънкан от пътя си, хвана я за ръката и я дръпна назад.

— Ох! Боли! — изписка тя и вдигна диктофона към устните си. — Държа да документирам, че бях физически малтретирана от сержант Нийл Фрейзър.

Но той не се стресна.

— Ако те видя още веднъж да се мотаеш насам, ще те арестувам. Ясно ли е?

— Това е обида…

Но Фрейзър вече я избутваше през вратата. После се обърна към Дънкан:

— Придружи я до колата и се убеди, че си тръгва. Ще се справиш ли?

— Съжалявам, аз…

— Просто го направи.

Дънкан побърза да излезе. Броуди не направи коментар, но мълчанието му беше достатъчно красноречиво.

— Чудесно — скръцна със зъби Фрейзър. — Трябваше ни само драскач.

— Тя май ви познава — обади се Броуди.

Сержантът го изгледа злобно и бръкна в джоба за бележника си.

— А сега да вземем показанията ви, господин Броуди. — Той натърти преднамерено на цивилното обръщение, което прозвуча обидно. — След това няма да имаме повече нужда от вас.

Челюстите на Броуди се стегнаха, но това беше единственият знак на раздразнение.

— Как смятате да осигурите охраната на мястото, докато чакате, сержанте? — попита неочаквано той.

Фрейзър примига объркано.

— Какво?

— Не можете да оставите това място без наблюдение. Не и преди да са дошли криминалистите. Случайно имам малка подвижна каравана. Някой трябва да дойде с мен, за да я докара. Нямам нищо против да ви услужа. Не е луксозна, но надали ще намерите нещо по-добро тук. Освен ако не мислите да останете да спите в колата… — вдигна вежди той.

Изразът на Фрейзър показа ясно, че досега не се бе замислял за това.

— Ще изпратя Дънкан с вас — изсумтя.

В очите на Броуди блесна смях. Той се обърна към мен и кимна приятелски.

— Радвам се, че се запознахме, доктор Хънтър. Успех.

Двамата с Фрейзър излязоха. Застанах мълчаливо в средата на малката стая и се опитах да не обръщам внимание на нарастващото притеснение, че съм съвсем сам.

„Не ставай глупав“, си казах и се върнах с решителна крачка в стаята, където лежаха останките от мъртвата жена. Докато обмислях откъде да започна, усетих как настръхвам. Обърнах се рязко, очаквайки да видя завърналия се Дънкан или Фрейзър. Но в стаята нямаше никого.

Фрейзър караше към селото, а аз седях до него в роувъра, замаян от разлагащата топлина, която вентилаторите издухваха в купето, и ритмичното потракване на чистачките по стъклото. Дългите линии на фаровете осветяваха пътя пред нас, но останалият извън очертания от тях светъл конус свят се бе свил до плющящия по стъклата дъжд. Всичко друго тънеше в мрак.

Бях свършил всичко възможно за тази вечер. След като Дънкан отиде с Броуди за караваната, използвах радиостанцията на Фрейзър, за да информирам Уолъс за ситуацията, а Фрейзър огради мястото. Гласът на старши инспектора звучеше по-уморено от сутринта.

— Значи Броуди не е преувеличил — измърмори сякаш на себе си той и аз долових изненадата в гласа му. После нещо изпука в слушалката, връзката заплашваше да се разпадне.

— Така е. — Поех дълбоко дъх и продължих: — Вижте, ако не друго, можете поне да изпратите екип за оглед на местопрестъплението.

— Искате да кажете, че е убийство? — попита рязко той.

— Не мога да твърдя със сигурност, че не е. На този етап не можем да знаем какво се крие под пепелта, а аз не искам да рискувам и да замърся уликите, ако е престъпление.