Саймън Бекет - Огнената диря

— Виждал съм снимки. Една жена изгоряла просто ей така, от нищото. Останали само краката й. Обувките си бяха на тях. В статията я наричаха „жената въглен“.

— Истинското й име е Мери Рийзър — намесих се аз. — Била е възрастна дама, вдовица от Флорида. Станало е някъде през петдесетте години на миналия век. От нея не останало нищо, освен един крак от глезена надолу и чехълът й. Фотьойлът, където седяла, бил обгорен, близката маса и нощната лампа също, но в стаята нямало други поражения. Затова ли говориш?

Дънкан остана впечатлен.

— Да. Чел съм и за другите.

— Да, от време на време се появяват подобни статии — съгласих се аз. — Но хората не избухват в пламъци без причина. И каквото и да се е случило с тази жена , в него няма нищо „свръхестествено“ или „паранормално“.

До този момент Броуди наблюдаваше отстрани и слушаше, без да се намесва. Но сега попита:

— Откъде разбрахте, че е жена?

Пенсиониран или не, явно не бе забравил нищо от работата си.

— От скелета. — Насочих фенерчето към това, което беше останало от таза, за да го видят и те. Беше покрит с чернилка, но все още можеше да се различи. — Не е останало много, но все пак се вижда ясно, че тазобедрената кост е прекалено широка за мъж. А главата на раменната кост е прекалено малка — това е издадената като топка част, която влиза в рамото. Била е жена, може би едра, но жена.

— Вече ви казах, че няма начин да е човек от местните — каза той. — Сигурен съм, че ако някой е изчезнал, досега да се е разчуло. Имате ли някаква представа колко време е престоял трупът?

Въпросът беше важен. Науката си имаше начини да събере някакви сведения дори и при толкова обгорено тяло, но точното време на смъртта не беше сред тях. Защото степента на разлагане на мускулните протеини, аминокиселините и летливите масти или с една дума онова, което ни трябва, за да разберем кога е починала жертвата, обикновено липсва, когато си имаме работа с пожар. Но необяснимото състояние на това тяло осигуряваше достатъчно мека тъкан, за да се направят изследванията, неприложими за повечето обгорели трупове. Щеше да се наложи да се изчака, докато се върна в лабораторията, но междувременно можех да направя някои предположения.

— Студеното време е забавило гнилостните процеси — започнах замислено, — но те се забелязват вече по краката и ръката, следователно смъртта не е настъпила много скоро. Ако допуснем, че тялото е било тук от самото начало, а не е преместено от другаде, в което има логика, защото каменните плочи под него също са обгорели, бих казал, че най-вероятно е станало преди четири, най-много пет седмици.

— Предприемачите свършиха работа много преди това — замисли се Броуди. — Не може да е някой от тях.

Фрейзър слушаше с нарастващо раздразнение. Явно не одобряваше начина, по който бившият инспектор се намесваше в случая.

— Добре, щом не е някой от местните, лесно ще открием името му в списъка с пасажерите на ферибота. По това време на годината тук не идват много хора.

Броуди се усмихна.

— Капитанът прилича ли ви на човек, който пази архивите си? Освен това има десетки други лодки, които шетат между Руна и Сторноуей. Никой не следи кой идва и кой си отива.

Той се обърна към мен, загърбвайки сержанта.

— Какво ще правим, тогава? Предполагам, че ще се обадите на Уолъс да изпрати екип на местопрестъплението и да започне разследване.

Преди да мога да отговоря, Фрейзър го прекъсна ядосано:

— Няма да правим нищо, преди доктор Хънтър да си свърши работата, за която е дошъл. Защото от всичко видяно ми се струва, че жертвата ще се окаже пияна скитница, която е заспала прекалено близко до огъня.

Лицето на Броуди остана непроницаемо.

— Тогава сигурно знаете какво е правела в Руна посред зима?

Фрейзър сви рамене.

— Може да има приятели или роднини тук. Или може да е от новата вълна откачалки, дето се навъдиха напоследък. Нали се сещате — „назад към природата“ и подобни глупости. Можеш да ги откриеш навсякъде из островите, дори и на най-отдалечените.

Броуди насочи фенерчето си към черепа. Той лежеше в пепелта с лицето надолу, леко наклонен на една страна. Отзад, на мястото на някога плоското му теме, зееше дупка.

— И сигурно ще ми кажете, че сама си е разбила главата?

Реших да се намеся, преди страстите да се разгорят неудържимо.

— Всъщност черепите често се пръскат при силен огън като този. Можем най-общо да сравним черепа със запечатан контейнер, съдържащ флуиди и желеподобна маса. Когато се нагрее, той започва да действа като тенджера под налягане. Вътре се образува газ, който в даден момент експлодира.