Саймън Бекет - Огнената диря

— Елън, недей! — извика Страчън, но в гласа му имаше повече страх, отколкото сила.

Тя не му обърна внимание. Цялото й същество се бе съсредоточило в сестра му.

— Ти искаш мен, нали? Добре, ето ме. Прави, каквото искаш, но остави дъщеря ми, моля те.

— За бога, Елън, недей! — намеси се и Броуди, но нямаше кой да го чуе.

Елън разтвори подканващо ръце.

— Хайде, ела. Какво чакаш?

Грейс се обърна към нея, в ъгълчетата на устните й се появи нервен тик, те започнаха да потръпват ритмично като счупен часовник.

В отчаянието си Страчън извика:

— Погледни ме, Грейс. Остави я, тя не е важна за нас.

— Ти не се меси — изсъска Елън.

Но той направи крачка към Грейс. После още една. Протегна ръка напред, сякаш се опитваше да успокои подивяло животно.

— Само ти имаш значение за мен, Грейс. Знаеш го много добре. Остави Ана и ние ще се махнем от това място. Ще отидем другаде, ще започнем отначало. Само ти и аз.

Грейс го погледна с такъв копнеж, че беше мъчително да я наблюдава човек.

— Остави ножа — каза нежно той.

Част от напрежението я напусна. Сега всичко беше на везните. Миризмата на газ стана задушаваща.

Ана избра неподходящ момент да се опита да се освободи от Грейс.

— Мамо, боли ме…

Грейс отново запуши устата й с ръка. Лудостта нажежи до бяло очите й.

— Не трябваше да ме лъжеш, Майкъл — каза тя, дръпна назад главата на Ана и вдигна ножа.

— Не! — извика Страчън и се хвърли към нея точно когато тя замахваше.

Двамата с Броуди се спуснахме към нея, докато Страчън се бореше за ножа, но Елън се оказа по-бърза от нас. Тя дръпна Ана от ръцете й и Грейс изрева като ранен звяр. Оставих Броуди да помага на Страчън и изтичах при Елън, която притискаше детето към гърдите си.

— Остави ме да я прегледам, Елън.

Но тя не ме послуша. Притисна я по-силно към себе си и двете, облени в кръв, се разплакаха истерично. Слава богу, успях да видя, че кръвта е от раните на Елън и детето не е наранено. Въздъхнах облекчено, но в същия миг Броуди извика зад мен:

— Дейвид!

Гласът му ми се стори странен. Обърнах се и видях, че бе извил ръцете на Грейс на гърба й и ги държеше, но тя вече не се бореше. И двамата се бяха втренчили в Страчън. Той стоеше до тях и гледаше изненадано надолу.

Дръжката на ножа стърчеше от корема му.

— Майкъл… — проплака Грейс почти без глас.

— Всичко е наред — отвърна той, но в същия момент краката му се огънаха.

— Майкъл! — изпищя Грейс.

Опита се да изтича при Страчън, но бившият инспектор я държеше здраво. Успях да стигна до брат й, преди да падне, и се опитах да поема тежестта му върху здравото си рамо.

— Изведи Ана оттук. Заведи я при съседите — казах на Елън, докато той се свличаше бавно на пода, подпрян на мен.

— Той…

— Погрижи се за Ана!

Трябваше час по-скоро да ги накарам да излязат оттук. Вонята на газ беше толкова силна, че замайваше главата ми. Погледнах към малкия нагревател, полегнал на едната си страна близо до мен, и въздъхнах облекчено. Не беше включен. В тази пълна с газ стая липсваше само една искра, за да лумнем като факли. Отново се запитах защо се бави Фрейзър.

Броуди все още държеше Грейс. Аз коленичих до Страчън. Лицето му беше бяло като тебешир.

— Сега вече може да я пуснеш — каза задавено той. — Гарантирам ти, че няма да избяга.

Броуди ме погледна нерешително и аз му кимнах. Той я пусна и Грейс веднага се спусна към брат си.

— Божичко, Майкъл! — проплака тя, обърна тревожното си лице към мен и извика: — Направи нещо! Помогни му!

Той се опита да се усмихне и взе ръката й в своята.

— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.

— Не говори — предупредих го аз. — Опитай се да не мърдаш.

Наведох се и огледах раната му. Беше дълбока. Острието бе забито докрай в плътта. Нямах представа какви вътрешни разкъсвания бе причинило.

— Не изглежда толкова зле, а? — погледна ме той.

— Само драскотина — казах спокойно. — Ще ти помогне, ако останеш, където си. Опитай се да не мърдаш ножа.

Острието беше единственото нещо, което пазеше кръвта да не шурне от раната. Ако лежеше неподвижно, то щеше да играе ролята на тампон и да забави загубата на кръв. Но не за дълго.

Грейс продължаваше да плаче, макар и по-тихо. Яростта я напусна в мига, когато положи главата на Страчън в скута си. Опитах се да не показвам безпокойството си, докато обмислях възможните варианти за действие. Те не бяха много. Нямах подръка нищо от нужното, за да спра кръвта, а единствената медицинска сестра на острова лежеше мъртва в другата стая. Ако не го пренесяхме до болнично заведение, той скоро щеше да умре.