Саймън Бекет - Огнената диря

Тук нищо не беше на мястото си. Масите и столовете бяха преобърнати и изпочупени, завесите — нарязани, бутилките и чашите — разбити на парчета. И в средата на целия хаос лежеше Камерън. Тялото на учителя бе проснато върху бара с прострени встрани ръце. Дрехите му бяха напоени с кръв, която вече започваше да засъхва. Огромна дупка зееше като втора уста на гърлото му, трахеята беше срязана, сякаш някой се бе опитал най-после да извади адамовата му ябълка на свобода.

Очите на Камерън бяха широко отворени, сякаш не искаше да повярва, че Грейс може да му причини това.

Фрейзър се появи зад мен.

— Пресвета Богородице! — прошепна смаяно той.

Из помещението се носеше противна воня на алкохол и кръв, от която ми прилоша. Долавях и друга миризма, но преди притъпените ми от гледката сетива да я разпознаят, един смразяващ кръвта писък разкъса тежката тишина.

Детски вик.

Идваше от кухнята. Преди да утихне, Страчън вече тичаше натам. С Броуди се спуснахме след него, но разкрилата се пред нас сцена ни остави на прага.

Хаосът в предните помещения беше нищо в сравнение с това. Подът бе осеян със счупени чинии, разпиляната храна образуваше мръсни купчини между тях. Кухненската маса беше с краката нагоре, столовете се въргаляха по пода на съставните си части, а високата стойка за дрехи лежеше бутната на земята. Дори и старата печка беше издърпана напред, сякаш някой се бе опитвал да обърне и нея.

Но в момента никой не забеляза това. Видяхме Елън в един от ъглите, трепереща и покрита с кръв, но жива. Стискаше в ръцете си тежък тиган, готова да го метне или да удари, според случая. Кокалчетата на пръстите й белееха от усилието.

Грейс стоеше между нея и вратата, държеше здраво Ана до себе си и притискаше устата й с едната си ръка.

С другата държеше кухненски нож на милиметри от гърлото й.

— Махайте се! Не я доближавайте! — извика Елън.

Ние я послушахме. Дрехите на Грейс бяха покрити с кал. Гарвановочерната й коса беше разрошена от вятъра, лицето й — червено и подпухнало от сълзи. Дори и в това състояние тя си оставаше красива. Но безумието в погледа й беше очевидно.

В момента обаче притеснението ми идваше от другаде. Миризмата, която долових в коридора и в бара, тук беше много по-силна и ясна, толкова натрапчива, че задушаваше.

Газ.

Погледнах към отделената от стената печка и после към Броуди. Той ми кимна едва забележимо.

— Бутилките са отзад — прошепна той към Фрейзър, без да откъсва поглед от Грейс. — Трябва да има някъде кран. Иди и го затвори.

Фрейзър отстъпи бавно назад, после изчезна в коридора. Крилото на двойната летяща врата се затвори след него.

— Чакаше ни тук, когато се върнахме от Роуз Касиди — изхлипа Елън. — Брус беше с нас и когато се опита да говори с нея, тя… тя…

— Знам — каза тихо Страчън и направи крачка към сестра си. — Остави ножа, Грейс.

Тя стоеше изпъната като тетива на лък, готова да стреля. Видя окървавеното лице на брат си и трепна:

— Майкъл… Какво е станало?

— Няма значение. Остави момичето.

Споменаването на Ана беше грешен ход. Лицето на Грейс се изкриви в грозна гримаса.

— Искаш да кажеш дъщеря ти , нали?

Самообладанието на Страчън му изневери. Но той бързо се съвзе.

— Тя не ти е направила нищо, Грейс. Ти винаги си я харесвала. Знам, че не искаш да й сториш зло.

— Истина ли е? — разплака се тя. — Кажи ми, Майкъл? Кажи, че лъжат! Моля те, Майкъл!

„Кажи й“, извиках наум. „Кажи й, каквото иска!“ Но колебанието на Страчън продължи прекалено дълго. Лицето на Грейс се сгърчи.

— О, не! — простена.

— Грейс…

— Млъкни! — изкрещя тя, жилите на врата й се изпънаха като корди. — Спал си с тази кучка ! Предпочел си я пред мен !

— Всичко ще ти обясня, Грейс… — започна Страчън, но моментът беше пропуснат. Той изгуби.

— Лъжец! През цялото време си ме лъгал! Другите мога да ти простя, но тази… но това… Как можа да ми го причиниш, Майкъл?

В този момент за нея не съществуваше никой друг. Само тя и брат й. Миризмата на газ се усилваше. Какво правеше Фрейзър, по дяволите?

Броуди пристъпи едва забележимо към Грейс.

— Остави ножа, Грейс. Никой не бива…

— Не се приближавай — извика тя.

Броуди се върна назад. Грейс се обърна към нас. Дишаше тежко, гърдите й се издигаха и спускаха, лицето й беше разкривено.

Внезапно се разнесе стряскащ звук, нещо изтрака по пода и наруши настъпилата тишина. Елън бе изпуснала тигана. Той заподскача по пода и ужасният шум нарани сетивата ни. Тя стана и пристъпи бавно към Грейс.