Саймън Бекет - Огнената диря

— Мога да си представя — промълви Броуди.

Страчън наведе глава. Миризмата на мухъл от броча все още се усещаше по дрехите му, примесена с дъх на стара пот и кръв.

— После пораснахме. Бях на шестнайсет, когато една вечер се напих и влязох в стаята й. Няма да се впускам в подробности, но това, което се случи, беше ужасно и вината беше моя. Никой от нас не искаше да спре. Постепенно то се превърна в нещо… нормално. Пораснах и вече мислех как да сложа край на всичко, но тогава… Грейс забременя.

— Помятането, за което ми спомена — казах аз, припомняйки си разговора ни в техния хол предишната вечер. Струваше ми се, че оттогава са минали години.

— Не беше помятане. Накарах я да направи аборт. — Различих непогрешимо болката и срама в гласа му. — Появиха се усложнения. Грейс беше с единия крак в гроба. На никого не каза кой е бащата, дори когато й съобщиха, че повече не може да има деца. Но се промени. Загуби почва под краката си. Винаги е била обсебваща, но сега… Когато татко почина, реших да приключа с това между нас. Казах й, че слагам край, и започнах да излизам с едно момиче. Мислех, че ще се примири. Но се излъгах. Тя отиде в апартамента на момичето и го наръга с нож.

— Боже! — не се сдържа Фрейзър. Гумите поднесоха по мокрия асфалт, когато се хвърли в поредния завой. Караше възможно най-бързо по хлъзгавия криволичещ път, но на мен ми се струваше, че пълзим.

Страчън прокара ръка по лицето си, без да обръща внимание на раните.

— Никой не я подозираше, но тя си призна пред мен. Каза ми, че няма да позволи да бъда с друга жена.

— Щом си знаел, че е опасна, защо не съобщи в полицията? — попитах аз и сграбчих дръжката, когато колата подскочи неочаквано от някаква дупка.

— Така всички щяха да разберат какво става между нас. — Той поклати глава. — Не, мъртвите са си мъртви. Човек не може да ги върне. Грейс стана такава по моя вина. Не можех да я изоставя.

Фрейзър спря внезапно и всички политнахме напред. Пътят пред нас беше блокиран от стадо овце. Задницата на колата поднесе, изстрелвайки фонтан от кални пръски встрани. Сержантът наду клаксона, за да ги разпръсне. Овцете се изплашиха, забляха, покритите им с вълна тела започнаха да се блъскат едно в друго, докато преминаваха толкова близо до нас, че ако отворех прозореца и протегнех ръка, можех да ги пипна. Пътят се опразни и ние отново засилихме.

Страчън едва ли забеляза всичко това.

— Напуснахме Южна Африка, пътувахме по света и отсядахме на места, където никой не ни познаваше. Където можехме спокойно да се представим за семейство. Опитах се да огранича… физическия контакт между нас. Виждах се с други жени. Предимно проститутки. При това положение не можех да си позволя да бъда придирчив. — Отново усетих самопрезрение в гласа му, този път съвсем ясно. — Но Грейс не е просто ревнива. Тя е хитра. Винаги разбираше и…

Нямаше нужда да довършва изречението си. Подвикнах към Фрейзър да побърза. Още не бяхме стигнали до къщата на Страчън. „Прекалено е далече. Още сме много далече.“

— Всеки път се местехме на ново място — продължи Страчън — и всеки път нещата ставаха все по-лоши. Накрая дойдохме тук. Хареса ми този остров, дивата му природа и обстоятелството, че Грейс не можеше да се измъква незабелязано след мен. Най-после се почувствахме част от някакво общество. Открих, че наистина искам да направя нещо за този остров.

Броуди го изгледа отвратено.

— И къде намерихте място за Джанис Доналдсън в този малък рай?

По лицето на Страчън премина спазъм.

— Тя наистина ме изнудваше. Виждах се с нея няколко пъти, но не й казах истинското си име. Един ден Йън Кинрос се появи в апартамента й, докато бях още там. Нямах представа, че и той й е клиент. Не ме видя, но Джанис забеляза реакцията ми. Явно е проверила и е разбрала кой съм. Следващия път, когато я посетих, тя ме заплаши, че ще каже на Грейс. Платих й. Боже, дадох й много повече от това, което поиска. Но явно не й е било достатъчно.

— Знаеше ли, че сестра ти я е убила? — попита Броуди.

— Естествено, че не. Нямах представа, че Джанис ще дойде в Руна. Дори и когато разбрах, че сте открили някакво тяло, не предположих, че Грейс има нещо общо с това. Цялата работа с пожарите… те бяха нещо ново . Но когато откриха онова полицайче… повече не можех да си затварям очите.

Припомних си реакцията му, когато видя тялото на Дънкан. Била е искрена все пак. Но не бе продиктувана от шока, че го вижда мъртъв, а от ужаса, че сестра му убива отново.