Саймън Бекет - Огнената диря

Преценявайки стъпките си, той приближи до колата и клекна до отворената врата. Извади химикалка от джоба си и я пъхна в спиралата, която държеше листовете на бележника. Вдигна го внимателно и го пусна в плика. Дори и от мястото, където стоях, можех да видя, че хартията е размекната и написаното по тях беше размазано от дъжда, превърнато в нечетливо синьо петно.

Броуди стисна разочаровано устни.

— Водата е повредила всичко. Няма да ни свърши работа.

Той се надигна, но изведнъж спря.

— Под колата има нещо. — В гласа му отново се долови надежда. — Прилича ми на онзи диктофон.

Припомних си как го навираше в лицата ни при всеки удобен случай. Като повечето модерни журналисти тя се осланяше на него много повече, отколкото на бележника и химикалката. Ако беше правила някакви записи за престоя си на острова, те трябваше да са тук, а не на лист хартия.

Броуди едва сдържаше вълнението си, докато му подавах нов плик.

— Не се безпокой. Ще кажа на Уолъс, че решението е било мое — каза той на Фрейзър и го погледна заговорнически.

Този път сержантът не възрази. Такова важно свидетелство не би трябвало да се оставя на вятъра и дъжда, независимо че полицейският екип нямаше да го открие на мястото му. Броуди сложи ръката си в плика, пресегна се под колата и хвана диктофона. После се върна назад, като внимаваше да стъпва във вече оставените при приближаването му следи. Обърна плика и калният диктофон се оказа затворен в него.

Броуди го вдигна, за да можем да го огледаме добре. Гласовото записващо устройство беше цифрово, марка „Сони“, подобно на моето, което бе унищожено от пожара в клиниката.

— Питам се колко ли дълго издържат батериите на това чудо замисли се Броуди.

— Доста дълго — отвърнах аз. — И все още работят.

— Какво? — втренчи се в плика той. — Да не би да се шегуваш?

— Заработи, когато ти проговори. Явно се активира звуково.

Той огледа внимателно диктофона.

— Значи може да е работел, докато онзи е убивал Маги.

— Освен ако не се е включил случайно, когато е паднал на земята. Но по-вероятно е да е работел и преди.

Умълчахме се и тримата, обмисляхме възможността, докато вятърът свиреше зловещо наоколо. Загледан през плика в малката сребриста машинка, Броуди потърка замислено брадичката си. Още преди да отвори уста, знаех какво ще попита.

— Как работи това?

Последният запис свърши, диктофонът изсъска и замря. Никой от нас не проговори. Споменът за току-що чутото продължаваше да звучи в главите ни и ние все още не можехме да асимилираме жестоките факти. Броуди спря машинката и се загледа пред себе си, неподвижен като статуя.

Исках да кажа нещо, но нямах представа откъде да започна.

Черният роувър се тресеше от вятъра, дъждът биеше по покрива като по барабан. Бяхме се прибрали на топло в колата, за да изслушаме записите на Маги. Всеки от тях беше складиран в паметта му като различен файл и подреден в съответната папка. Папките бяха четири. Едната беше озаглавена „Работа“, двете бяха празни, а на четвъртата имаше надпис „Дневник“.

Записите имаха дати и часове и дузина от тях бяха направени след идването на Маги на острова.

Броуди бе решил да изслушаме първо последния. Според датата и часа той беше направен малко преди полунощ. Около времето, в което според Роуз Касиди Маги бе излязла от дома.

— Ето го — каза той и натисна съответното копче през найлоновия плик.

Тихият глас на Маги се понесе някак зловещо от говорителя:

„… Вече съм тук. Още няма знак от него, но аз подраних няколко минути. Надявам се, че ще се появи след всичко…“

— Кой да се появи? Хайде, кажи ни името на гадината! — измърмори Фрейзър.

Но Маги бе намислила друго.

„Господи, какво правя тук? Нямах търпение да се срещна с него, но сега цялата работа започва да ми се струва безсмислена. Да му се не види, защо Кевин трябваше да ми казва името на онази жена? Аз съм репортер в местен вестник, не разследващ журналист! И откъде всъщност го е научил? И това глупаво желание да сюрпризирам доктор Хънтър! «Името на жертвата не е ли Джанис?», много хитро, Маг, няма що! Сега човекът си мисли, че прикривам информация. Но не мога просто да накисна Кевин в това. Какво да правя?“

Последва странен звук и ми трябваше известно време, за да разбера какво става — Маги барабанеше с пръсти по волана. После въздъхна.

„Едно по едно, Маг. Първо, трябва да подредя мислите си. Този път не бива в никакъв случай да оплесквам нещата. Хвърлих толкова усилия. Боже, тази кола е като пещ…“