Саймън Бекет - Огнената диря

Сега вече знаех защо.

Бръчките по лицето на стария инспектор се изостриха. Елън не беше негова дъщеря, но можеше да бъде. Той удари с палец по диктофона, стисна зъби и пусна другия запис.

От гласа на Маги веднага стана ясно, че нещо не е наред.

„Боже, какъв отвратителен ден! Стори ми се добра идея да се опитам да взема интервю от Страчън и съпругата му след нападението над нея. Знам, че е гадно да се ровя точно в такъв момент, но те са най-известната двойка по Западните острови и нападението й би било истинска сензация. Реших, че е много хитро да разлея супата по пода, за да принудя Страчън да ме пусне вътре. Но след това се появи онзи ужасен доктор Хънтър с неговата лисича усмивка… Прииска ми се да потъна в земята.

И сякаш това не стигаше, ами ми каза и за убийството на онзи млад полицай, Дънкан. Как беше второто му име? Колко ужасно! Не мога да се сетя. Какъв журналист съм аз? Той беше много любезен, помогна ми с багажа на ферибота… дори и онази нощ, когато ме хвана в къщата. Просто ми се струва невъзможно някой на острова, не дай си боже, човек, когото познавам, да го е убил. Искам да кажа… какво става тук, за бога? Дори не ми се говори за това…“

Записът свършваше изведнъж. Дъхът ни бе замъглил прозорците и изглеждаше, че сме затворени в море от мъгла. Сякаш светът навън бе престанал да съществува. Броуди избра следващия файл.

— Остават още два.

Този път реших, че записващото устройство не е наред. В началото се чу някакво буботене, говореха хора, но беше неясно, някакъв брътвеж. Чак когато разпознах гърмящият глас на Гътри да поръчва бира, схванах, че записът е направен преди събранието. Известно време се чуваха откъси от разговори, които ту заглъхваха, ту се усилваха, докато присъстващите притихнаха и се чу гласът на Броуди. Беше слаб и идваше някъде отдалече, сякаш диктофонът се мъчеше да долови думите му от другия край на стаята.

Отново чухме Кинрос да отрича яростно възможността убиецът да е някой от острова, после въпросът на Маги за името на убитата жена и неуспешният опит на Камерън да отстои мнението си. Събранието свърши и отново се чуха неразбираем шум и неясни разговори.

Записът спря и аз усетих, че напрежението в колата беше нетърпимо.

— Последният — обяви Броуди.

Този път гласът на Маги звучеше много по-весело.

„Най-после добри новини. За малко не пропуснах и тях. Нямах представа, че бележката лежеше на дъното в джоба на палтото ми. Щеше да е голям фал, ако не я бях намерила навреме. Въпреки че нямам представа защо иска да се срещнем в полунощ, и то на Бодач Руна. Мъжете си падат по драматичните ситуации, може би затова. Всъщност не и той, ако се замисля по-сериозно, но предполагам, че просто иска да изчака жена му да заспи. Каквато и да е причината, този път няма да изпусна възможността. Толкова се борих за това интервю! Щом Майкъл Страчън е решил да го пази в тайна, няма да споря.“

Последва неочакван весел смях.

„Радвам се, че купата на баба не отиде напразно. Сега й останаха само две. Божичко, дано не ме прати за зелен хайвер. Ще се изям от яд, ако не се появи…“

Записът свърши. Настъпи пълна тишина, останаха само барабанният звън на дъжда по покрива и жалният вой на вятъра. Броуди превъртя безмълвно последния запис и го пусна отново.

„… щом Майкъл Страчън е решил да го пази в тайна, няма да споря…“

Фрейзър пръв си възвърна способността да говори.

— Боже мой! Тя е имала среща със Страчън!

— Чу я и сам — отвърна тихо Броуди. Стоеше съвсем притихнал, сякаш нямаше сили да помръдне.

— Но… но в това няма никакъв смисъл. Защо Страчън ще я убива? И другите също? Ами жена му ? Няма как да я е нападнал той, нали?

— Хората правят какво ли не, когато са отчаяни — поклати замислено глава Броуди. — Аз също не си представях нещата така, но като се замисля, ми се струва по-вероятно да е Страчън, отколкото Кинрос. Стигнахме до заключение, че Джанис Доналдсън е убита, защото се е опитвала да изнудва клиент. А кой би бил по-добра мишена? Овдовял капитан на ферибот или богат семеен мъж, стълб на обществото в Руна?

— Да, но… защо Страчън ще ходи при долна проститутка като Джанис Доналдсън, когато си има такава съпруга?

Броуди сви рамене.

— За някои мъже близостта до подобна измет носи определена тръпка. Колкото до останалото… колкото повече има да губи човек, толкова повече се стреми да го запази.

Не ми се искаше да го приема, но не можех да отрека, че в думите му имаше логика. Страчън бе убил първо Джанис Доналдсън, после в опит да прикрие следите си и Дънкан. И въпреки че упорството на Маги да вземе интервю от него беше съвсем невинно, убиец, който не иска да поема никакви рискове, вероятно го е видял в съвсем друга светлина.