Саймън Бекет - Огнената диря

Вятърът продължаваше да набива дъжда в стъклата и се опитваше да проникне в купето заедно с водата. Броуди превъртя файловете отначало и след малко гласът на Маги отново достигна до ушите ни:

„Оказва се, че пътуването ще бъде много по-интересно, отколкото предполагах. Щеше ми се баба да имаше компютър и интернет, но информационната ера явно е подминала нейната къща, господ здраве да й дава. Трябва да се свържа с нюз рум и да проверя има ли нещо извънредно или както там се казва, за Руна. И да потърся информация за този Дейвид Хънтър, докато е още тук. Обзалагам се, че ще изскочи нещо интересно.“

Дочу се кискане.

„Нещо за миналото му, но най-вече какво прави тук специалист от Лондон. И то с този ужасен сержант Нийл Фрейзър. Боже, от всички ченгета в областта да попадна точно на него! Но той ще раздвижи оборота на Елън…“

Хвърлих поглед към Фрейзър. Лицето му беше сиво като пред буря.

„… Остави ми синина, когато ме хвана за ръката и ме изхвърли от къщата. Ако бях подала оплакване срещу него, така щях да го подредя, че… Но бях прекалено шашната, за да се занимавам с това. Боже, онова тяло! В какво състояние беше! Бих искала да го огледам по-добре. Не е лошо довечера отново да се поразходя натам. Фрейзър по това време ще бъде в бара…“

Вратът на Фрейзър стана яркочервен. Броуди запази непроницаемата си маска, докато пускаше следващия файл.

Маги говореше ядосано и задъхано:

„Беше пълна загуба на време. И този път не успях да видя трупа. Следващия път ще се опитам да действам като командос.

Направо ми изкара акъла, признавам си. Не съм била толкова изплашена от първи клас насам. Боже, как само ми се нахвърли този полицай! Как му беше името? Мисля, че беше Дънкан. Симпатяга. Досадник, като всички ченгета, но този излезе разбран. И много сладък, като си помисля… Дали е женен?“

Следващите два файла бяха главно размисли за семейството и работата й. Броуди ги превъртя набързо и спря, когато чу познато име.

„Отскочих по-рано до Страчън с надеждата да взема интервю. Какъв лош късмет! Дейвид Хънтър беше там с превързано рамо. Така му се пада! Да се научи да не ходи из Руна през нощта без фенер.“

Тя изсумтя презрително.

„Брус Камерън също беше в дома им. Както винаги се мотаеше около жената на Страчън. Зловеща фигура. Не мога да разбера защо Страчън го търпи. Грейс е много мила, въпреки че би трябвало да я мразя, защото е истинска красавица. Но съпругът й някак си не мога да го преценя. В един миг е най-чаровният мъж на света, в другия — студен като лед. Но не бих отказала…“

Записът завършваше с безочливия смях на Маги.

Следващият също беше личен. Маги се тревожеше за кариерата си. Броуди го превъртя и пусна отново записа. Стори ми се, че случката ми е позната, после се сетих.

„Каква изненада този следобед! Минах напряко за къщата на баба по пътечката зад хотела, и кой мислиш, че изскочи на бегом от задната врата? Майкъл Страчън. Когато го поздравих, ме погледна гузно като ученик. Не знам кой остана по-изненадан, аз или той. Никога не ми е минавало през ума, че между него и Елън може да има нещо. Елън е симпатична, но той е женен за истинска богиня, за бога! Повече от ясно е, че между тях има нещо. Трябва да питам баба, може да е чувала нещо по техен адрес.“

Ето кой беше тайнственият посетител на Елън, когато я намерих разплакана в кухнята. Датата и часът на записа го потвърждаваха. След всичко чуто досега новината не успя да ме изненада, но определено не ми хареса. Погледнах крадешком към Броуди. Между веждите му се бе появила дълбока бръчка, но той не направи коментар и превъртя на следващия запис.

„Човек се учи, докато е жив. Професионалният репортер тъкмо решава, че е разкрил някаква пикантна история, а се оказва, че за никого не е тайна. Естествено, баба ме закле да си затварям устата. Всички си мълчат, въпреки че целият остров знае за какво става въпрос. Питам се дали щеше да си остане тайна, ако ставаше дума за друг човек. Хората тук знаят всичко един за друг, знаят дори кой на кого топли леглото.“

Тя се изсмя цинично.

„Нещата всъщност са съвсем очевидни, ако се вгледаш по-внимателно. Момичето има светлата кожа на Елън и червената й коса, но ако се абстрахираш от това, ще видиш, че бащата е Страчън…“

„По дяволите“, изругах наум. Фрейзър подсвирна смаяно:

— Значи Страчън си развява коня извън дома? Някои хора не си знаят късмета.

Броуди вдигна вежди, сякаш не вярваше на чутото. Но за мен този факт пасваше идеално. Какво беше казала Елън за бащата на Ана, докато почистваше раните ми? „Знам, че се интересуваш, затова ще ти кажа, че за нас никога не е имало бъдеще“?