Саймън Бекет - Огнената диря

Старият миникупър на Маги.

Колата бе паркирана в една падина точно зад камъка. Около нея се бе струпало стадо овце, криещо се от пронизителния вятър, и правеше колата да изглежда отдавна изоставена. Двамата с Броуди се спуснахме по мократа трева и животните се разпръснаха. От обраслата пътека, която тръгваше от падината, се чу рев на автомобилен двигател и няколко секунди по-късно видяхме черния роувър. Фрейзър паркира встрани от пътеката и слезе.

— Това нейната кола ли е?

— Да — отвърна Броуди. — Това е колата на Маги.

Предните врати бяха отворени и вятърът ги блъскаше напред-назад. И двете седалки бяха мокри, но тъмните петна не бяха само от дъжда. Таблото и предното стъкло бяха покрити с капки и засъхнали вадички кръв, сякаш нахвърлени с четката на обезумял художник.

— Боже! — пое рязко въздух Фрейзър.

Приближихме още няколко крачки, но останахме на известно разстояние, за да не замърсим терена около колата. Броуди надникна през отворената врата от страната на шофьора и огледа напоеното с кръв купе.

— Изглежда, че е била атакувана от страната на шофьора и е успяла да се измъкне през отсрещната. С какво е нападната според теб? С нож или брадва?

Изглеждаше ми нереално да обсъждаме с какво оръжие е била убита Маги, при положение че миналата вечер бях седял до нея в същата кола. Но емоциите нямаше да ни помогнат да хванем убиеца й.

— По-скоро с нож. Тук няма достатъчно място за брадва, няма как да я размаха, без да остави следи от удари по вътрешността на колата.

Огледах равното място. През нощта мракът сигурно е бил непроницаем отвъд осветения от фаровете на колата периметър. В такава нощ Мери Тейт е могла незабелязано да наблюдава цялата сцена. И да чуе всичко.

Сигурно е имало много за слушане.

Фрейзър огледа терена зад колата.

— Тук има много следи от гуми. И не всички са от минито на Маги.

Броуди цъкна ядосано с език. Знаех, че се тревожи за следите. Докато дойдеше екипът на полицията, дъждът и овцете щяха да ги заличат. Не можехме да направим нищо, за да ги спасим.

— Маги е казала на баба си, че има среща с някого. Сигурно е било тук. Мери е била достатъчно близо, за да чуе и види всичко. — Той се загледа намръщено в колата. — Все още не мога да разбера как се е докопала до палтото. Не беше изцапано, нито се виждаха петна от кръв. Не мога да си обясня защо Маги не е била с него в такава бурна нощ.

— Може да го е свалила за удобство на Кинрос — предположи Фрейзър. — Заедно с някои други дрехи, ако схващате мисълта ми. Няма друга причина двамата да се срещат тук. Имало е любовна кавга и Кинрос си е изпуснал нервите.

— Не е имало никаква „любовна кавга“ — нахвърли му се Броуди. — Маги беше амбициозно момиче. Целеше се далеч по-високо от прегръдките на капитана. И докато не докажем, че срещата й е била именно с Кинрос, предлагам да се въздържаме от заключения.

Фрейзър почервеня като рак при резките думи на инспектора. Но казаното от него възбуди собственото ми въображение.

— Фрейзър е прав за палтото на Маги — измърморих замислено и им разказах, че парното на колата беше повредено и можеше да работи само на максимална степен. — И двата пъти Маги съблече палтото си и го остави на задната седалка. Това обяснява липсата на кръв по него.

Броуди се опита да надникне отзад.

— Не е изключено да е станало така — заключи той. — Тук почти няма следи от кръв. Ако вратите са били отворени, когато Маги е излязла от колата и се е опитала да избяга, Мери може просто да е дошла и да го е взела. Дори и да е видяла кръвта отпред, надали си е дала сметка какво означава това.

Все още спазвайки известна дистанция от автомобила, той започна бавно да описва кръг около него. Когато стигна до другата страна, спря и вдигна глава към нас.

— Ето, вижте.

С Фрейзър заобиколихме и отидохме при него, за да видим какво е открил. Чантата на Маги лежеше под седалката, съдържанието й се беше пръснало из калната трева. Вятърът бе откъснал парченца носни кърпички и хартия, а дъждът ги бе превърнал в каша.

Между гримовете и другите свидетелства за живота на Маги лежеше и бележникът й, разтворените му страници бяха мокри и кални.

— Подай ми един плик — каза Броуди.

— Сигурни ли сте, че е добре да пипаме тук? — обади се Фрейзър.

Броуди взе подадения му плик и го отвори.

— Маги беше репортер. Може да е местопрестъпление, но ако е отбелязала с кого е имала среща, трябва да вземем бележника, защото написаното няма да оцелее дълго в този дъжд.