Саймън Бекет - Огнената диря

Свещи за мъртвец.

Къщата беше пълна с жени. Бяха се събрали да помогнат на Роуз в трудния момент. Още с влизането ме блъсна миризмата на старост, онази характерна смес от мухъл и варено мляко. Бабата на Маги беше крехка и мъничка като птиче. Под тънката й като пергамент кожа се виждаше ефирна мрежа от сини вени. Тя вече знаеше, че внучката й е мъртва. Тялото трябваше тепърва да се идентифицира и смъртта й да се обяви официално, но просто не беше честно да се вдъхват напразни надежди на старата жена.

За моя изненада Фрейзър настоя да дойде с мен и да разбере какво знаеше старицата за часовете преди смъртта на внучката си. Тя изглеждала развълнувана , сподели с треперещ глас старицата. Но не й обяснила защо. След като й помогнала да сготви вечерята на газовата печка, каквато използваха повечето домакинства тук, Маги излязла и отишла на събрание.

— Върна се чак след девет и половина — посочи тя с треперещата си ръка към часовника с големи цифри на рафта над камината. Зачервените й очи бяха матовобели от катаракта. — Изглеждаше развълнувана. Сякаш си бе наумила нещо.

Това съвпадаше с онова, което вече знаехме. Трябваше да е било, след като Кевин Кинрос й бе казал името на жената и идването й в хотелската ми стая. Но наред с вълнението около въпроса дали да предаде доверието на Кевин, или да си замълчи, Маги явно бе имала още нещо наум. Каквото и да беше то, тя не го бе споделила с баба си. Старата жена я чула да излиза по-късно, някъде към единайсет и половина, и попитала къде отива. Маги извикала от стълбите, че ще вземе колата, защото има среща с някого по работа и че няма да се бави много.

Но не се върнала.

Към два часа Роуз вече знаела, че с внучка й се е случило нещо лошо. Докато чукала по стената, за да събуди съседката си, паднала от леглото. Вместо Камерън, поискала да доведат Елън и това беше още едно доказателство за отношението на селяните към оторизираната медицинска сестра. Но Елън не успяла да направи кой знае какво, не че някой друг би могъл. Последствията от падането не бяха сериозни, но както бях виждал неведнъж в практиката си с възрастни хора, тялото й я предаваше. Мисълта, че бе надживяла внучката си, правеше нещата още по-тъжни. За някои хора дълголетието е жестока участ.

Когато се върнахме в хотела, вече минаваше шест. Навън все още беше тъмно, но нямаше смисъл да си лягам. Седнах на твърдия стол, заслушан във воя на вятъра, и останах така, докато чух раздвижване на първия етаж. Елън беше станала. От години не се бях чувствал толкова уморен. Пъхнах главата си под студената вода, за да се разбудя, после почуках на вратата на Фрейзър и слязох да закуся.

Елън настоя да ни приготви царска закуска — пълна догоре димяща чиния с яйца и бекон, препечени филийки и сладък и горещ чай. Не усещах глад, но когато я постави пред мен, се нахвърлих като вълк, усещайки как енергията ми се възвръща с всяка следваща хапка. Фрейзър се появи след няколко минути и седна срещу мен. Лицето му беше бяло като чаршаф. Липсата на сън не му действаше добре. Но поне беше трезвен.

— Все още нямаме връзка — каза ядосано, без някой да го пита.

Не очаквах да е иначе. Отдавна се бях разделил с оптимизма, както и с разочарованието. Всичко, което исках сега, беше да приключа с всичко това.

Навън се бе зазорило и докато пътувахме обратно към работилницата, слънцето превърна черните облаци в сиви. Беше поредният противен ден. Вълните атакуваха вълнолома и скалите, изпращаха цели облаци от пръски нагоре и мокреха каменните и бетонните им чела. Фериботът на Кинрос, все още закотвен на пристанището, подскачаше нервно върху ревящите вълни. Това ме успокои. Собственикът му не би могъл да напусне острова и тази сутрин, независимо дали го искаше или не. Зад него вълните заливаха Стак Рос с бялата си пяна, блъскаха се една в друга ядосани, че не могат да разбият тъмните му скалисти склонове.

И над всичко това властваше вятърът. Вместо да утихва, ураганът набираше скорост, запращаше дъжда по предното стъкло на роувъра с такава сила, че чистачките не смогваха да го изчистят. Щом излязохме от автомобила, той просто ни отвя навътре към работилницата. Пепелта и отломките от изгорялата рибарска лодка приличаха на останки от погребение на викинг и напомняха за жестоките събития от изминалата нощ.

Броуди беше вътре, седеше неподвижно на една стара седалка от кола. Лостът лежеше в скута му, самият той не откъсваше поглед от вратата. Беше вдигнал яката на якето си, за да се предпази от студа. Зад него увитото в брезент тяло на Маги приличаше на труп на дете, захвърлено безпомощно върху бетонния под.