Саймън Бекет - Огнената диря

Фрейзър го стрелна ядосано, но все пак кимна. Броуди взе един от столовете, на които бяха седели Мери Тейт и майка й, и го постави до Кевин.

— Седни.

Той самият седна на края на пейката и погледна момчето далеч по-дружелюбно от Фрейзър. Кевин погледна несигурно към стола.

— Може да останеш и прав, ако ти е по-удобно — каза Броуди. Кевин се поколеба, после бавно приседна на ръба. — Какво имаш да ни кажеш, Кевин?

На фона на бялото като платно лице червените подутини на стари и нови циреи изглеждаха по-зле.

— Аз… нищо.

Броуди кръстоса крака, като че ли двамата бяха седнали на приятелски разговор.

— И двамата знаем, че това не е вярно, нали? Аз например съм сигурен, че ти не си направил нищо лошо, само дето си се промъкнал през заграждението. И мисля, че можем да убедим сержант Фрейзър да си затвори очите за провинението ти. При положение, че ни кажеш какво правиш тук.

При тези думи Фрейзър стисна устни, но не се намеси.

— Кажи, Кевин, как ти се струва сделката? — попита Броуди.

Напрежението по лицето на младежа беше очевидно. Всички виждахме колебанието му. Не знаеше дали да си каже всичко, или да продължава да мълчи. Очите му пробягаха по закритото с брезент тяло. После размърда устни, сякаш думите се бореха и не искаха да излязат от устата му.

— Вярно ли е това, което всички казват? — произнесе с мъка той.

— Какво казват всички?

— Че това е… — той отново погледна към брезента — … че е била Маги.

Броуди замълча за миг, но след малко кимна.

— Да. Ние също мислим, че е тя.

Кевин се разплака. Спомних си как се въртеше около Маги, как се изчервяваше винаги, когато тя го погледнеше. Чувствата му бяха очевидни за всички и изведнъж ми стана жал за него.

Броуди бръкна в джоба си за носна кърпа. Стана, отиде до Кевин и му я подаде мълчаливо, после се върна на пейката.

— Какво можеш да ни кажеш за това, Кевин?

— Аз я убих — изхлипа младежът.

Думите му изпълниха въздуха с напрежение. В настъпилата тишина вонята на изгорена плът изглеждаше още по-силна, задушавайки миризмата на машинно масло, море и припой. Стените на работилницата кънтяха под ударите на ураганния вятър, а дъждът продължаваше да блъска безмилостно по ламаринения покрив.

— Какво искаш да кажеш с тези думи? — попита съвсем тихо Броуди.

Кевин изтри сълзите си с ръка.

— Ако не бях аз, тя щеше да си е жива.

— Разкажи ни всичко, синко. Слушаме те.

След смелото изявление Кевин сякаш онемя. Спомних си за реакцията му, когато Броуди разкри пред насъбралите се хора, че намереното в крофта тяло е на проститутка от Сторноуей. Той изглеждаше не просто изненадан. Беше стъписан. Явно бе направил някаква връзка и тя го бе шокирала. Какво беше казала Маги за тайния си източник? „Човекът, който ми каза… той ми се довери, разбирате ли? И аз не искам да му създавам неприятности. Той не е замесен в това.“

— Ти си казал на Маги името на мъртвата жена, нали, Кевин? — попитах го аз.

Фрейзър и Броуди ме погледнаха изненадано, но изненадата им не можеше да се сравни с тази на Кевин. Той ме зяпна, отвори уста, сякаш щеше да ме глътне. Стори ми се, че търси начин да отрече, но скоро се прекърши и кимна.

— Откъде разбра как се казва жената, Кевин? — отново пое разговора Броуди.

— Не бях сигурен…

— Но все пак си бил достатъчно сигурен, за да го кажеш на Маги. Защо?

— Не… мога да ви кажа.

— Искаш ли да прекараш няколко нощи в килията, момче? — намеси се Фрейзър, сляп за гневния поглед на Броуди. — Защото ти гарантирам, че ще се окажеш там, ако продължаваш да шикалкавиш.

— Сигурен съм, че Кевин го знае — каза бързо Броуди. — И не вярвам, че иска да прикрие човека, който е сторил това на Маги. Нали, Кевин?

Погледът на младежа неволно се извъртя към покритото тяло в ъгъла. Отчаянието му беше очевидно.

— Хайде, Кевин — подкани го бившият инспектор. — Кажи ни. Откъде знаеш името на момичето? Каза ли ти го някой? Или познаваш човека, който я е довел тук? Така ли е?

Синът на Кинрос наведе глава и измърмори нещо, но не можахме да го разберем.

— Кой е човекът? — извика Фрейзър.

Кевин вдигна глава и каза ядосано:

— Баща ми.

Извика го толкова силно, че сигурно се чу и зад стените на работилницата. Лицето на Броуди замръзна, но както винаги успя да прикрие всяка емоция.

— Защо не ни разкажеш всичко поред?

Кевин притисна ръце към гърдите си.

— Беше миналото лято. Пътувахме с ферибота до Сторноуей. Татко каза, че има малко работа в града, и аз слязох на пристанището. Мислех да отида на кино или…