Линуд Баркли - Няма време за сбогом

— Може би — отвърнах аз.

— А това трябва да е Грейс. — Ясновидката се наведе да стисне ръката на дъщеря ни.

— Здравейте — каза Грейс.

— Има ли място, където Грейс да отиде? — попитах аз.

— Може ли да остана? — Грейс погледна Кийша. — Видение с родителите на мама ли имахте?

— Може би в стаята за актьорите — прекъснах я аз.

Асистентката отведе Грейс.

Гримираха Синтия и Кийша и ги накараха да седнат на канапето. Кутията със спомените беше между тях. Паула се настани на един стол отсреща. Докараха камерите. Оттеглих се в тъмната част на студиото, където нямаше да преча, но щях да виждам добре.

Паула обобщи историята, която бяха излъчили преди няколко седмици, а после разказа на зрителите за изумителното развитие по случая. Беше им се обадил медиум, жена, която се надяваше да хвърли светлина върху изчезването на семейство Биги през 1983 година.

— Гледах предаването — започна Кийша Цейлон. Гласът й беше тих и успокояващ. — И разбира се, ми се стори интересно. После обаче не мислих много за него. Но две седмици по-късно помагах на клиентка да се опита да установи контакт с изчезнал роднина. Нямах успеха, който обикновено постигам, имаше сякаш някаква намеса. Като че ли бях свързана с една от онези стари развлекателни линии — някой вдига телефона, докато се опитваш да се обадиш.

— Интересно — промълви Паула, но лицето на Синтия остана безизразно.

— И тогава чух глас, който ми каза: „Моля те, предай съобщение на дъщеря ми“.

— Наистина ли? Представи ли се?

— Спомена, че името й е Патриша.

Синтия примигна.

— Какво друго каза?

— Искала да се свърже с дъщеря си Синтия.

— Защо?

— Не съм сигурна. Мисля, че искаше да се свържа с нея, за да науча повече. Ето защо помолих да донесете някои предмети, за да ги докосна и да разбера по-добре какво се е случило. — Ясновидката се усмихна на Синтия.

Паула се наведе напред.

— Донесохте ги, нали?

— Да — отвърна Синтия. — Това е една от кутиите, които ви показах. Има снимки, изрезки от стари вестници и разни други неща. Мога да ви покажа какво има вътре и…

— Не — прекъсна я Кийша. — Не е необходимо. Дайте ми цялата кутия.

Синтия й позволи да я вземе. Кийша сложи кутията на коленете си, хвана я с двете си ръце и затвори очи.

— Много енергия се излъчва оттук.

„Я стига“ — помислих си аз.

— Усещам… тъга. Много тъга.

— Какво друго чувствате? — попита Паула.

Ясновидката свъси вежди.

— Чувствам, че… скоро ще получите знак.

— Знак? — учуди се Синтия. — Какъв знак?

— Знак, който ще отговори на въпросите ви. Не съм сигурна дали мога да ви кажа повече.

— Защо? — едновременно попитаха Синтия и Паула.

Кийша отвори очи.

— Искам да изключите камерите за момент.

— Какво? — попита Паула. — Момчета? Може ли да спрем за малко?

— Добре — отвърна единият оператор.

— Какъв е проблемът, Кийша? — попита Паула.

— Какво не искате да кажете пред камерата? — обади се Синтия. — Нещо за майка ми? Онова, което иска да ми каже?

— Донякъде — отговори медиумът. — Но преди да продължим, искам да изясним колко ще ми бъде платено.

„Аха, изплю камъчето“ — помислих си аз.

— Обяснихме ви, че ще покрием разноските ви и нощувката ви в хотел, ако е необходимо, тъй като идвате от Хартфорд, но няма да заплатим услугите ви в професионален смисъл — рече Паула.

— Не сме се разбрали. — Кийша Цейлон стана леко раздразнителна. — Трябва да кажа на тази жена нещо много важно. И ако искате да го чуете, трябва да бъда финансово компенсирана.

— Защо не й го кажете и после да обсъдим този въпрос? — предложи Паула.

Отправих се към тях. Синтия ме видя.

— Скъпа — рекох аз и й направих знак да тръгваме.

Тя кимна примирено, откачи микрофона от блузата си и стана.

— Къде отивате? — попита Паула.

— У дома — отговорих аз.

— Как така? — ядосано възкликна Кийша. — Къде отивате? Госпожо, щом предаването няма да ми плати, за да чуе какво имам да кажа, може би вие ще…

— Няма да позволя да ме правят на глупачка — заяви Синтия.

— Хиляда долара — обяви ясновидката. — Ще ви предам какво каза майка ви срещу хиляда долара.

Синтия заобиколи канапето. Хванах я за ръката.

— Добре, седемстотин! — извика Кийша, когато тръгнахме да търсим стаята за актьорите.

— Наистина си голям чешит — обърна се Паула към ясновидката. — Щяхме да го покажем по телевизията. И да получиш безплатна реклама, но не, ти непременно държиш и да се изръсим с няколкостотин долара.