Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Бихме искали да поговорим със съпругата ви — каза полицаят от отдел „Убийства“. — Знаете ли кога ще се върне? И къде е тя сега?

Джак не знаеше какво да им обясни, имаше ли правото да премълчи и нужно ли бе въобще да скрива нещо от тях.

— Нямам представа къде е сега.

— Тя знае ли за убийството?

— Разбира се — промълви едва чуто Джак. — Казах й веднага, щом се върнах от… — Помисли си за посещението у Линдърман — щом се върнах у дома, след като изпратих Марион.

— Но не знаете ли къде е отишла? Да не би при Марион? Познават ли се с Марион?

— Да. — Какво ли им бе казала Марион за Наталия? — Всъщност, тя отиде да види… да разбере къде е Елси. Каза, че първо ще се отбие до болницата „Сейнт Винсънт“.

— Наистина ли? — попита полицаят. — Значи съпругата ви е силно обезпокоена?

— Да. Всички обичахме Елси. Всички. — Джак не пожела да седне отново. Искаше му се по-скоро да се махнат и сами да се заемат с откриването на убиеца.

— Често ли се срещахте с нея?

— Нее. Поканихме я с жена ми на няколко събирания у близки приятели.

— Бяхте ли влюбен в нея, мистър Съдърланд? — Въпросът бе зададен с безизразен и учтив тон.

— Не — отвърна Джак.

— Напълно естествено, като си помислиш — подсмихна се полицаят и се спогледа с колегата си.

— Бихте ли… — сержантът от криминалния отдел извади визитна картичка от папката си, — бихте ли ни се обадили, когато се прибере жена ви? Вероятно я очаквате да се прибере тази вечер?

— Да, разбира се.

Двамата се изправиха. Джак отключи вратата. Амелия не се виждаше никъде. Полицаят от криминалния отдел се огледа внимателно и тихо притвори вратата, уверил се, че никой не ги подслушва.

— Между жертвата и момичето Марион е имало интимна любовна връзка. Знаехте ли това?

— О, да, чувал съм да говорят — отвърна Джак.

Полицаят от отдел „Убийства“ понечи да сложи фуражката си, но се отказа, после тихо отвори вратата и тримата излязоха.

— Тук ли работите? — попита познатият на Джак полицай и се огледа из апартамента.

— Да — отвърна Джак.

— Тат-коо! — Амелия излезе от стаята си в коридора, но сега това вече нямаше значение. — Къде са апашите? — Тя се приближи до Джак. — Дадоха ли ти талон за неправилно паркиране?

Един от полицаите се засмя. Другият поиска да надникне в ателието на Джак. Излязоха в коридора, изненадани от висящите от тавана спортни халки, попитаха го как ги достига и Джак бе принуден да подскочи, за да ги смъкне до подходящата за упражненията височина, макар и да не се преметна нито веднъж, както пожелаха.

— Поддържате добра спортна форма — отбеляза познатият на Джак полицай.

Джак дръпна докрай и полуотворената завеса на ателието си. Имаше някои току-що започнати рисунки, поставени не върху статива, а на работната му маса, тъй като понякога предпочиташе дифузното осветление. Четката му беше поставена вляво, със засъхнала по нея розова маслена боя. Въздухът беше просмукан от миризма на терпентин. Джак наля няколко капки в едно бурканче и пъхна четката в разтворителя.

— Рисувате ли нещо?

Джак махна с ръка.

— Работех, когато телефонът иззвъня. Беше Марион. — Опита се да ги изведе от ателието.

— Това не е ли… — попита криминалният инспектор и се приближи до рисувалните дъски, облегнати вдясно на масата, върху които бяха прикачени няколко снимки на Елси. — Това е момичето, нали?

— Да — отвърна Джак.

— Но тя е красавица. Беше… — отбеляза другият полицай и поклати глава.

Джак смръщи вежди и сложи пръст на устата си. Амелия бе застанала в коридора и подслушваше разговора. Джак се запита колко ли време ще може да запази тайната от нея. Чувствуваше антените на дъщеря си плъзнали из целия дом.

— Благодаря ви, мистър Съдърланд — отсече твърдо на вратата полицаят от криминалния отдел. — Съпругата ви може да ни се обади по всяко време тази вечер, в случай, че не успеем сами да я открием. — Той слабо се усмихна. — Ще заминавате ли някъде? — Погледна към разтворените куфари в коридора, с капаци, облегнати на стената.

— Да, след около десетина дни. Съпругата ми и аз. В Югославия — отвърна Джак, мислейки си за билетите и готовите паспорти. Щеше ли да пожелае Наталия да заминат?

Когато вратата се затвори, Джак се укори, че не им бе задал няколко въпроса. Беше ли споменала Марион за подозренията си към Фран, например? Джак притисна длани към изпотеното си лице и отиде в кухнята да се напръска със студена вода.

— Татко, имаш ли квитанции за неправилно паркиране?