Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

— Някаква психопатка — отвърна Джак.

По същото време Ралф бе дежурен в „Пламтящата аркада“, от дясната страна на входа, когато съзря вестникът със сензационни новини, разгърнат от Уили Шапиро от отсрещната страна на широкия портал. Момичето на голямата снимка, поместена на първа страница, му заприлича на Елси и Ралф бързо се приближи, за да я разгледа. Да, това бе Елси, с русата си коса, пристегната отзад, и пълната си долна устна, облечена в черна рокля, а заглавието с огромни черни букви отгоре гласеше: УБИТ ФОТОМОДЕЛ!

Ралф сграбчи с провесени устни страницата на вестника.

— Ей, Линдърман, какво правиш, по дяволите… — Слисан, Уили Шапиро се опита да издърпа вестника от ръцете му.

— Това момиче! Искам само да видя…

— Ами добре де, помоли като хората! — кресна Уили. — К’во ти става, жегата ли те е пернала? — Уили, съсобственик на Аркадата, възпълен оплешивяващ човечец, значително по-нисък от Ралф, стана от стола и се опита да запази вестника си, който Ралф бе вече разкъсал.

— Познавам това момиче! Искам да зная мъртво ли е? — викна Ралф разгневен.

— Тази? Нея ли познаваш? — Уили се дръпна на безопасно разстояние от Ралф и отново разгъна вестника.

Ралф се пресегна с по-дълъг размах, сграбчи вестника, колкото да прочете под снимката името на Елси — Елси с големи обеци, повдигнала към устните си чаша шампанско, и остра болка го прониза в стомаха. Той се сгърчи на две, зашеметен и потресен.

— На ти едно текме за проклетата ти грубиянщина! — кресна Уили Шапиро, оголил зъби в нескрито злорадство, че е успял да удари по-едър от него човек. — Ти си извратен тип, Линдърман! Смахнат копелдак!

— Мръсен малък скопец — изхъхри Линдърман, — марш в Израел!

— Никога не съм бил в Израел, проклет нацист такъв! Уволнен си! Така и така мразиш това място, от този миг си уволнен! Хей, Еди! Едии! — Гласът на Шапиро се извиси над шума на Аркадата, заглушавайки воя дори на електронните автомати и врявата на тълпата около тях. — Еди! Дай му един як шут на този хайлазин — и вън!

— К’во има? — Високият непохватен момък, стърчащ с половин глава над Ралф, изпразваше паричните автомати в увеселителния парк и можеше добре да се защити с едрите си юмруци.

— Той е уволнен и искам да го изхвърлиш. Веднага!

— Я по-спокойно — обърна се Ралф към Еди и Уили. — Много ти здраве, сводник такъв. Чао-чао!

Неизвестен нападател… Многобройни тежки удари с тухла… — бе прочел Ралф няколко думи под снимката с неговата прекрасна Елси. В състояние на шок той мислено съзря образа на Съдърланд и в гърдите му кипна задушаваща ярост. Грабна сакото си от закачалката в помещението, зад касата. Еди се мотаеше наоколо объркан и озадачен, но Ралф не му обърна внимание, написа с уверена ръка в присъствената книга 00.22 и напусна „Пламтящата аркада“ без дума и поглед към никого.

От първата будка на Осмо авеню си купи вестника със сензационни новини, който четеше Уили Шапиро и го разгъна под уличната лампа. Случило се бе в четири следобед. Пред входа на жилищния блок на Грийн стрийт! Посред бял ден! „… фрактура на черепа…“ На вътрешните страници имаше още две снимки. Красива бе Елси, грееща като звездица! Ралф потрепери. А хитрият съблазнител Съдърланд бе дошъл при него минути след извършване на злодеянието, плувнал в пот от страх и угризения! Запитал го бе къде е бил този следобед! За да стовари вината за престъплението върху него! Намеренията му бяха ясни като бял ден. Съдърланд бе влюбен в Елси и изгаряше от ревност към предпочитаните от нея мъже — или се бе уплашил, че Елси може би ще издаде пред съпругата му тяхната връзка? Да не би да му бе отказала да се омъжи за него? Или да избяга с него далеч от очите на всички? А може би беше забременяла и Съдърланд бе пожелал да се отърве от нея? Гнусни подбуди!

Ах, каква цена бе платила за своята хубост!

Трябваше веднага да съобщи на полицията за Съдърланд. А може би полицията вече знаеше, може би вече го бяха заловили? На кое полицейско управление да се обади — в района на Грийн стрийт или в най-близкото в техния квартал? Ралф се бе запътил към входа за метрото, но съзря на тротоара униформен полицай и се приближи до него.

— Извинете, господин офицер. Искам да дам показания във връзка с едно убийство. Убийството на това момиче, ето тук във вестника. — Ралф показа снимката на първа страница. — Или вече сте информиран за залавянето на убиеца? Името му е Съдърланд.