Патриша Хайсмит - Стъклената килия

Огледа се, забеляза таксито, паркирано пред някакъв нощен клуб, и помоли шофьора да го закара до Таймс Скуеър. Облегна се на задната седалка и се опита да се успокои; продължаваше да притиска сгънатата си носна кърпа към драскотината.

— Къде по-точно да ви оставя? — обади се шофьорът.

— На Таймс Скуеър и Седма улица. — Картър избърбори първото, което му дойде наум.

Раната беше престанала да кърви и той дори успя да я превърже така, че кървавото петно на кърпата да не се вижда. Плати на шофьора, като му подаде банкнотите с лявата си ръка, и му каза да задържи рестото.

Повървя по Пето Авеню, после се приближи до друго свободно такси и попита водача дали ще го закара до Джексън Хайтс — знаеше, че таксиметровите шофьори невинаги се съгласяват на толкова дълги маршрути. Но този се оказа сговорчив и само попита за адреса.

— Ще ви обясня къде да спрете.

Когато стигнаха до Джексън Хайтс, той накара шофьора да завие първо надясно, после наляво, накрая го помоли да го остави на едно кръстовище, където имаше няколко ресторанта и бар. Плати и тръгна към дома на Гауил, който се намираше наблизо. Погледна часовника си: беше дванайсет без петнайсет.

Докато прекосяваше някаква тъмна улица, му хрумна, че не е необходимо да отива при бившия си колега; можеше да вземе друго такси и да се прибере вкъщи. Ала точно сега не му се искаше да бъде у дома — чувстваше, че още трепери. Дори не беше в състояние да се обади на Хейзъл и да я предупреди, че скоро ще се върне. Продължи към жилището на Гауил, като се отби в някакъв магазин минути преди края на работното време и купи бутилка „Джони Уокър“.

Възнамеряваше да остане не повече от трийсет минути при бившия си колега. Ами, ако Гауил не го пусне в дома си в този късен час? Тогава ще му връчи бутилката и ще си тръгне. От друга страна, беше твърде възможно да се забави там повече, отколкото предполагаше. Развърза носната кърпа и под светлината на една улична лампа огледа клинообразната драскотина между кутрето и китката си; беше дълбока, но вече не кървеше.

Позвъни на входа на сградата и въпреки че никой не му се обади по домофона, все пак взе асансьора и почука на вратата на Гауил. След миг дочу тежките му стъпки и той му отвори. Беше наметнал халат върху пижамата си. Щом го видя, промърмори:

— Много закъсня.

— Така ли? Отбих се да взема една бутилка скоч.

Гауил леко се усмихна.

— Значи все пак изпълни обещанието си. Хайде, влез да изпием по чашка. — Въведе го в дневната и попита: — Защо закъсня?

— Вечерях с колеги — нали знаеш, че най-добре служебните въпроси се обсъждат на маса…

Гауил приготвяше напитките в кухнята. Картър дочу приятното гъргорене на течност, изливана от пълна бутилка. Огледа се и в този миг изпита удоволствие, че се намира в тази по мъжки разхвърляна стая с грозни мебели. Домакинът донесе пълните чаши и го попита:

— Какво толкова важно имаше да ми казваш?

Картър вдигна чашата си като за тост и изгълта на един дъх половината уиски. Свали палтото си, настани се в голямото кресло и кръстоса крака.

— Нали се интересуваше какви са отношенията между мен и Хейзъл? Държа да те уведомя, че са много добри.

Гауил мълчеше, но по изражението му Картър разбра, че му е повярвал. След няколко секунди кисело се усмихна и промълви:

— Да пием за безоблачното семейно щастие.

Картър пресуши чашата си.

— Май са те държали на сухо по време на вечерята.

— Бяхме в китайски ресторант. Непрекъснато ни поднасяха чай, но никакви спиртни напитки… — Стана и тръгна към кухнята. — Нали не възразяваш да се самообслужа?

Гауил поклати глава.

Докато пълнеше чашата си с вода от чешмата, Картър изми кръвта, събрала се около нокътя на кутрето му. Клинообразната раничка вече не кървеше и му напомни зяпнала уста… не, приличаше на латинската буква V — символа на победата. Той извади изцапаната носна кърпа от джоба на сакото си и понечи да я хвърли в кофата за смет, сетне размисли и я пъхна в пещта за изгаряне на домакински отпадъци. Безшумно отвори и затвори вратичката, върна се в дневната и заговори:

— Днес Острикър ми каза нещо за теб и реших да те предупредя. Добрали са се до сведенията, които Съливан е събирал за теб, и вече са почти сигурни, че си имал сериозен повод да го… отстраниш.

— До гуша ми дойде от техните глупости! — възкликна Гауил и нервно скочи на крака.

— Така ми казаха. Това само може да ме радва, да му мислите двамата с О’Браян. Какво смяташ да правиш? Не мислиш ли, че представлява заплаха за теб?